Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Смятам, че имаме сили да се справим и сами - упорстваше Макнийл.
— Ти смяташе още, че тук няма да намерим нищо друго освен кал и дървета. Проведи двата телефонни разговора без излишни коментари.
Макнийл се отдалечи демонстративно бавно.
— Дръж кучето настрани от това - нареди Тий към Метцгер, но животното бе изгубило вече интерес към торбата с кости: беше се прехвърлило до друга елхичка и сега виеше и драскаше в основата му. Тий се завъртя и извика след Макнийл. - И на връщане донеси лопата.
***
Един труп само беше убийство, местно престъпление, случай от компетентността на градската и щатска полиция. Два трупа - ако са свързани по начина на убийство - попадаха под определението „серийни убийства“ и се разглеждаха като федерално престъпление и влизаха в обсега на Федералното бюро за разследване.
До появата на Бекер в разсадника кучето се бе превърнало от приятелски настроен съветник и помощник в активен полицай...
5.
— Стая тази такава една... - Инге затърси напрегнато нужната дума и направи кръг с ръка над себе си, за да уточни, че има предвид стаята в мотела. - Как го казвате? Тази стая е толкова...
— Малка.
— Не, не малка, да, разбира се, че е малка, но искам да кажа, че е още и толкова... - Тя размаха пак безпомощно ръка. - Хей, помогни ми!...
— Евтина.
— Евтина ли? Да? Колко струва?
— Трийсет долара за кратък престой.
— Кратък престой? Това ние?
— Това сме ние. Имаме три часа на разположение, след което идват да чукат на вратата, за да ни изкарат навън.
— Три часа? Трийсет долара? За място като тува? Скандално! Няма тук достатъчно място да вървя, чаршафи с дупки... няма часовник даже. Не трябва да плащаш толкова много, възмутително за такава... стая.
— Долнопробна. Думата е долнопробна.
— Долнопробна. Да. Толкова долнопробна... Съгласен? Харесваш ли такова място?
— Ако трябва, бих отишъл и до края на света, за да бъда с тебе - отговори той.
— О, ти си толкова... мил. За пръв път, когато срещнала тебе, не знаела колко ти сладък.
— Човек не може да познае от външния ми вид, нали?
Тя кимна, неразбрала иронията.
— Ти не изглежда сладък. Ти изглежда...
— Долнопробен?
— А сега ти се шегува. Ти си и забавен. Не изглеждаше също забавен, когато за пръв път видяла аз тебе... Не, сбърках. Ти също не изглеждаше забавен, когато за пръв път те видях. Това правилно ли е?
— Английският ти е страхотен! - възкликна той. Лежеше по гръб и разглеждаше тавана, докато Инге кротуваше до него, но когато тя се повдигаше на лакът и се обръщаше към него, внимаваше да я гледа в лицето. Трикът беше да реагира приемливо точно и в достатъчна степен на приказките на жертвите, за да останат с измамното впечатление, че разговаря с тях. „Разговорите“ се съкращаваха чувствително, ако ги обсипваше с комплименти: те бързо насочваха вниманието им пак към секса. Всички до една, изглежда, имаха нужда от претенцията, че между тях има и нещо друго освен най-обикновен секс. Обикновено това желание за някакъв друг вид връзка се появяваше на втората или третата среща - както стана и с Инге. Харесваше им да си внушават, че виждат невидими за другите качества на душата му, че точно те са ги привлекли към него и че той е потърсил близост с тях поради същите причини. Дори и най-младите се опитваха по специфичен за пола им начин да открият някакво скрито значение - някакъв духовен пълнеж - зад връзката им. Колкото до него, той смяташе, че сексът е достатъчно значим, за да има нужда и от още нещо. По-леко му беше с по-меките, по-отстъпчивите. Но и това нямаше кой знае какво значение. Можеше спокойно да изкара два часа с всяка жена, дори и с някоя опърничава досадница, стига сексът да запълва значителна част от това време. Опитът го беше научил, че точно тези жени са всъщност много добри в леглото. Те трансформираха вътрешната си неудовлетвореност и гняв във физическа енергия, която действаше много възбуждащо. Разговорът с някои от по-големите понякога се оказваше доста приятен. Те обичаха да клюкарстват за хора от градчето, които той познаваше добре - освен това често издрънкваха за други жени някои нещица, от които той понякога се възползваше по-късно. Вниманието му беше насочено към Инге по време на един такъв разговор в леглото: друга негова любовница бе споменала работодателя на Инге и от него се бе прехвърлила на младата временна прислужничка от Европа: тя изглежда много самотна...“ Той автоматично запечата получената информация в мозъка си и бе подготвен, когато съдбата го дари с благоприятна възможност да я включи в списъка на жертвите си.