![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Много добре – каза той. – Ще уредя всичко необходимо, за да може пергаментите да пристигнат от Италия утре. И разбира се, аз ще бъда край тях непрекъснато, докато вие и само вие, никой друг няма да получи достъп, – проучвате текстовете.
— Да, чудесно. – Тя примижа и в миг осъзна, къде се намира. – Искам да кажа, че ви благодаря, господин Попадопулос! Очаквам ги с нетърпение. Благодаря ви. – Тя разтърси ръката му, след което почти изблъска дребния човек от кабинета си. После седна зад бюрото си с устата и притисна ръка към устата си.
Какво беше направил Чейс?
Тъкмо се канеше да вдигне слушалката и да се обади, но Амороз, когато телефонът иззвъня. Тя се стресна и се обади.
— Ало?
—Здравей, Нина. – Обаждаше се Амороз. – Когато се освободиш, бих искал да те видя в кабинета ми.
— Да не би… Да не е свързано с Еди?
— Всъщност да – гласът му прозвуча изненадано. – Не знаех, че си осведомена. Той каза, че не ти е споменавал за това.
— За кое? – попита тя, усещайки как паниката я залива. Настъпи пауза.
— Може би е по-добре да дойдеш и да видиш сама…
* * *
— Къде ще ходиш? – настоя да узнае Нина. Щом приключи срещата й с Амороз, тя излетя от сградата, скочи в първото такси и се прибра в апартамента си.
— Шанхай – каза Чейс с равен тон, докато си стягаше багажа, сякаш полетът до Китай беше нещо съвсем обикновено, като пътуване с метрото.
— Защо отиваш в Шанхай?
Той й се ухили снизходително.
— Строго поверително, работа на АСН.
Нина настръхна.
— Секретно, как ли пък не! Кажи ми какво ще правиш!
— Съжалявам, скъпа, наистина е поверително. Амороз е съгласен с мен – както и ООН.
Тя се приближи към него с ръце на хълбоците.
— За нас ли става въпрос?
— Няма нищо общо с нас – каза той. – Изникна нещо, аз реших, че е свързано със сигурността в АСН, Амороз се съгласи с мен, затова отивам в Шанхай, за да го проверя.
— Защо ти? Защо не някой друг? Например някой, който вече е Шанхай?
— Не мога да ти кажа.
— Не можеш или не искаш?
Без да я погледне, Чейс дръпна ципа на чантата, после пъхна паспорта и другите си документи в страничния джоб на коженото си яке.
— Трябва да тръгвам.
— И колко време няма да те има?
Чейс сви рамене.
— Колкото е необходимо.
Той се запъти към вратата, но Нина застана на пътя му.
— Наистина ли очакваш от мен да повярвам, че се каниш да прелетиш над половината свят и отказваш да ми кажеш защо, и че това няма нищо общо с проблемите, които имаме в момента?
— Изобщо не ме вълнува в какво вярваш. Сега, ако обичаш, трябва да отида на работа. – Той Нина покрай нея и напусна стаята.
— Кучи син! – изръмжа Нина, като стрелна с отровен поглед входната врата, която се затвори зад гърба му. Тя стисна юмруци и отиде до кубинския сувенир, сякаш се канеше да го събори от поставката му и да го разбие на милион парченца, но после се обърна и се тръшна на дивана, цялата трепереща от гняв.
~3~
ШАНХАЙ
От последното пътуване на Чейс до Шанхай бяха минали повече от две години и той беше наистина впечатлен, но не и изненадан, от мащабното строителство в града. Нови небостъргачи се издигаха навсякъде, до където му стигаше погледът, а пространствата между тях бяха запълнени със стърчащи строителни кранове, групови силуети на фона на сумрачното небе.
Новите сгради нямаха нищо общо със скучните правоъгълници, които доминираха в западните градове. Тъпкани с пари и твърдо решени да се изфукат с това, процъфтяващите корпорации в Шанхай се бяха впуснали в архитектурно състезание, надпреварвайки се да построят най-високите, най-яките търговски центрове, с дизайн, надхвърлящ всякакви граници. До древните китайски храмове се издигаха сгради с по сто етажа и повече, блестящи сребърни кули, куполи, спирали, дори някакви странни органични структури, които не подлежаха на описание, като всичко това беше обляно в потоци неонова светлина.
Таксито на Чейс летеше по надлеза в източната част на града. Сградата, която всъщност го интересуваше, не бе от най-високите, но въпреки това впечатляваше с размерите и дизайна си. Главната квартира на Юком имаше трийсет етажа; едната страна на сградата представляваше отвесна стена от черно стъкло, а другата се спускаше надолу в гладка крива, която му приличаше на голяма рампа за спускане със скейтборд. Покривът й бе окичен с комуникационни антени, всичките обсипани с неонови лампи, а в центъра му се намираше нещо, което изглеждаше като площадка за кацане на хеликоптери.