Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Когато стана време да се разделим, аз му обещах да ги посетя в началото на постите, но при условие, че при пристигането ми никой няма да знае името ми, нито по каква работа пристигам. Той ми предаде кръщелното свидетелство на племенницата си и списъка на зестрата й. Веднага след отпътуването им аз поех пътя за Венеция, влюбен и решен да не наруша верността си към това прелестно момиче. Знаех, че лесно ще убедя тримата си приятели, че женитбата ми е предопределена, явно, в голямата книга на съдбата.
При моята поява тримата прекрасни мъже полудяха от радост. Тъй като не бяха свикнали да липсвам повече от три дни, господата Дандоло и Барбаро се бяха изплашили да не ми се е случило някакво нещастие. Господин Де Брагадино обаче, който имаше по-силна вяра, ги утешавал с думите, че не би могло да ми се случи каквото и да било нещастие, тъй като съм имал за пазител Паралис.
Още на следващата сутрин аз вече бях решил да уредя щастието на Кристина, без сам да се свързвам с нея. Наистина, първоначално бях възнамерявал да се оженя за нея, тъй като я обичах повече от самия себе си. След изпитаното наслаждение обаче везните се бяха наклонили толкова към моята страна, че самолюбието ми се оказа по-силно от любовта. Не можех да се реша току-така да се откажа от предимствата и надеждите, свързани с моята независимост. Въпреки това бях все още роб на обзелото ме чувство. Да напусна това наивно и невинно момиче ми се струваше толкова недостойно, че — добре знаех — би било пряко силите ми. Само мисълта за това ме караше да потръпвам. Чувствувах, че вече носи, може би, в утробата си залога на нашето щастие и взаимна любов и треперех пред опасението да не заплати доверието си към мен с позор и нещастие през целия си живот. Обсъждах мисълта да намеря някой мъж, който би ме превъзхождал във всяко отношение, мъж, чрез когото тя не само да ми прости срама, който й бях причинил, но дори да ме цени за тази моя измама и още повече да ме обикне.
Да се намери такъв мъж едва ли щеше да бъде толкова трудно, тъй като Кристина бе образец на красотата, в селото си се ползуваше с добро име и притежаваше, освен това, зестра от четири хиляди венециански сребърни дуката.
Затворих се заедно с тримата почитатели на моя оракул и с перо в ръка поставих въпрос на Паралис относно проблема, който потискаше сърцето ми. Отговорът гласеше:
— Повери тази работа на Серенус.
Това бе кабалистичното име на господин Де Брагадино и тъй като честният мъж се подчиняваше доброволно на всичко, което Паралис му заповядваше да направи, трябваше само да го осведомя.
— Касае се — започнах аз, — да се получи от Светия отец разрешение за женитба на едно много честно момиче, така че то да може да отпразнува публично своята сватба в църквата на селото си по време на постите. Момичето е млада селянка, ето и нейното кръщелно свидетелство. Съпругът е още неизвестен, но това няма голямо значение, тъй като Паралис ще го открие.
— Разчитай на мен — ми каза моят баща. — Ще пиша на нашия посланик в Рим и ще наредя така, че министърът, който е дежурен през седмицата, да изпрати бързото ми писмо с нарочен пратеник. Предостави всичко на мен, ще придам на този въпрос вид на държавно дело и Паралис ще бъде съвсем добре обслужен, тъй като предвиждам, че съпругът ще бъде някой от нас четиримата. Трябва да сме готови да се подчиним.
Трябваше да употребя наистина огромно усилие да не избухна в смях като видях, че само от мен зависи да направя Кристина венецианска благородничка и жена на сенатор. Но в действителност аз не мислех така. Когато попитах отново моя оракул къде се намира съпругът на младото момиче, отговорът му бе, че с това трябва да се заеме господин Дандоло. Той трябваше да намери един млад, красив, разумен и подходящ за служба във вътрешните или външните работи на Републиката гражданин, но не биваше да предприема нищо, без предварително да се е посъветвал с мен. Аз го окуражих, като му казах, че младото момиче притежава зестра от четири хиляди дуката в налични пари и че той има четиринадесет дни на разположение, за да направи своя избор. Господин Де Брагадино бе възхитен, задето не бе натоварен той самият с такава поръчка, и умираше от смях.