![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Лоп, Джек, махнете ни оттук. Хаф, седни и млъкни, ако не можеш да бъдеш полезен. — Не ѝ се наложи да проговаря отново. Седна бързо, докато Лоп и Джек с готовност превиха гръб над греблата си.
Вивачия повдигна огромна ръка. Дори не погледна надолу към Алтея и тримата в малката лодка, а посочи заповедно към Парагон. От гърлото ѝ се откъсна пронизително ки-ии-ии, като писъка на нападащ ястреб. Като ято птици, сменящи посоката си, главата на всяка змия се обърна към слепия жив кораб. В следващия миг цялата гора от змии се спусна към него в целенасочен, диплещ се сред проблясващи цветове килим. Главите им пореха водата, а бляскавите им гърбове се виеха през искрящата повърхност на вълните, докато се стрелкаха към Парагон. Алтея никога не бе виждала нещо толкова прекрасно или толкова ужасяващо. Докато наблюдаваше, челюстите им зейнаха широко, за да разкрият червена паст и бели зъби. Като цветя, извръщащи се към слънцето, разноцветните им гриви започнаха да се разстилат около гърлата им, щръкнали като смъртоносни листенца.
На палубата на Парагон Брашън им изрева да обърнат, да се върнат незабавно на кораба, сякаш нареждането му можеше някак да накара малкия съд да се задвижи по-бързо. Алтея отново се загледа в приближаващите змии и разбра, че е твърде късно. Лоп и Джек гребяха усилено, дълги, дълбоки загребвания, които запращаха лодката стремглаво напред през водата, но малка лодка и двама гребци не можеха да надбягат тези създания на морето. Горкият Хаф, жертва на спомена от последната си среща със змия, се бе присвил на пода на лодката, задъхан от паника. Алтея не го винеше. Тя наблюдаваше как змиите ги настигат, прикована от опасността. Тогава една грамадна синя змия се извиси над лодката, настръхналата ѝ грива беше като огромен слънчобран от пипала.
Всички в лодката изкрещяха страха си, но огромното създание само ги избута от пътя си. Малката лодка се разклати бясно в дирята, оставена от змията. Забърсването на следващата преминаваща змия изтръгна греблото от захвата на Джек и счупи клина за прикрепянето му. Не можеха да сторят кой знае какво, освен да клечат ниско в лодката и да се надяват да не се преобърне. Алтея се бе вкопчила в седалката, от хватката кокалчетата ѝ бяха побелели, и се чудеше дали ще оцелеят. Докато лудото клатене на лодката се успокояваше, тя с ужас наблюдаваше как змиите се събраха около Парагон. Не можеше да направи нищо за кораба или за екипажа на борда му. Принуди се да мисли единствено за мерките, които можеше да вземе.
Първият помощник взе решение.
— Използвай това гребло като весло и се насочи към Вивачия. Сега тя е единствената ни надежда. Никога няма да стигнем до Парагон през всички тези змии.
Брашън наблюдаваше безпомощно как малката лодка на Алтея се подмята и клатушка в дирите, предизвикани от преминаващите змии. Умът му трескаво пресяваше и отхвърляше възможности. Да спусне друга корабна лодка нямаше да им помогне — само щеше да изложи още хора от екипажа на риск. Ако лодката на Алтея се преобърнеше, не можеше да направи нищо за тях. Отмести поглед от нея и пое дълбоко въздух. Очите му я намериха отново и той я прецени като капитан. Точно сега не можеше да гледа на нея като на своя любовница. Ако изобщо имаше някаква вярва в нея, щеше да ѝ се довери да се погрижи за лодката и екипажа си. Тя щеше да очаква същото от него. Корабът трябваше да е първата му грижа.
Не че можеше да направи много. Въпреки това издаде заповеди.
— Вдигнете котвата. Искам да сме способни да маневрираме, ако се наложи. — Зачуди се дали го казва само за да намери работа на мъжете, така че да не се вторачват в приближаващата вълна змии. Хвърли поглед към Янтар. Тя стискаше здраво парапета, привела се напред и говореше тихо на Парагон, като му казваше всичко, което виждаше.
Той насочи съзнанието си към предишните му срещи със змии. Припомни си змията на Хаф и издаде кратки заповеди, които доведоха най-добрите му стрелци при парапета.
— Не стреляйте, докато не ви кажа — каза им остро. — А когато го направите, пуснете стрелата само ако можете да уцелите ярко оцветеното петно точно под ръба на челюстите им. Никаква друга мишена! Ако не можете да я улучите, задръжте, докато ви се удаде възможност. Всеки изстрел е от значение. — Той погледна обратно към Янтар и предложи: — Да въоръжим кораба?
— Не иска — отвърна със снижен глас тя.
— Нито пък искам стрелците ти. — Гласът на Парагон дрезгавееше. — Чуй ме, Брашън Трел. Кажи на мъжете си да оставят лъковете и другите си оръжия. Дръжте ги подръка, но не ги размахвайте насам-натам. Не искам никакво убиване на тези същества. Подозирам, че не представляват заплаха за мен. Ако изобщо изпитваш някакво уважение към мен… — Парагон остави мисълта да замре. Разтвори широко ръце и внезапно извика: