Съдбовният кораб [bg]

— Ако го изискаш. — Щеше ли? Можеше ли да настои да се откаже от него? Избута мисълта настрана. Щеше да я разубеди. — Надявам се, че за теб съм също толкова специален. — Опита се да измисли още изтънчени думи за нея. Провали се и в замяна я попита: — Ще го направиш ли?

— Мисля, че е време да ти кажа цената — контрира тя.

Мариета бе качила малката лодка на Уинтроу. Корабът на Соркор променяше посоката си. Скоро щяха да пуснат котва на предпазливо разстояние. Той наблюдаваше рутинните действия на Соркоровия екипаж и чакаше.

— Щом приключим тук, ще събереш всичките си кораби, всеки, който плава под знамето на гарвана. Заедно ще ни служите като ескорт. Змиите трябва да се отправят на север, далеч на север, към устието на река, което почти не помнят, но в което съм навлизала много пъти като Вивачия. Докато се движим на север, ще се опитаме да съберем още змии. Ти ще ги защитаваш от нападения на хора. Щом достигнем реката, ще те поведа нагоре по нея, докато останалата част от корабите ти пазят устието ѝ. Много добре знам, че обикновен дървен кораб не би могъл да ги придружи на тази миграция. Ти, Кенит Лъдчънс, ще ми дадеш всичко, което е останало от тази зима, цялата пролет, всичките ти дни до късно лято и максималната топлина на слънцето, докато помагаме на змиите в това, което трябва да направят, и ги пазим през безпомощния им период. Това е цената. Готов ли си да я платиш?

Чрез назоваването на името му, тя го обвързваше. Откъде знаеше? Нима се беше досетила? Тогава погледна надолу към малкото ухилено личице на китката си. Той се взря в идентичните на собствените си черти и позна предателя си. Талисманът му намигна.

— И аз някога бях дракон — тихо каза личицето.

Имаше толкова малко време за мислене. Да изчезне сега със змиите за всички тези месеци можеше да съсипе всичко, което беше съградил. Въпреки това не смееше да ѝ откаже. Може би, помисли си мрачно той, това само щеше да добави към легендата му. Парагон спускаше малка лодка във водата. Алтея Вестрит щеше да е на нея. Така нямаше да стане. Той не смееше да ѝ позволи да се качи на борда на Вивачия. Мълния отричаше връзката, но Кенит нямаше да рискува. Трябваше веднага да бъде спряна и върната обратно. Беше взел Вивачия от Уинтроу. Нямаше да рискува да я изгуби заради друг.

— Ако наистина те помоля, ще потопиш ли Парагон? — Сега му беше по-трудно да я попита, защото знаеше, че тя знае всички причини, поради които желаеше Парагон да свърши.

— Кажи ми защо искаш да изчезне. Кажи думите.

Той пое дъх и срещна взора ѝ.

— Предполагам, че мотивите ми са същите като твоите — каза студено. — Ти не искаш Алтея да се качи на борда, защото се боиш, че тя ще „предизвика завръщането на старата ти самоличност“. — Той вдигна очи и се взря в Парагон. — Там плава част от мен, която не ми е нужна.

— Тогава това изглежда най-разумно и за двама ни — студено се съгласи тя. — Той е луд. Не мога да разчитам на него да ни помогне. Още по-лошо: предвид че е жив кораб, може да ни последва нагоре по реката и да ни се опълчи. Никога повече няма да може да полети като дракон. Така че нека го избавим от мъките му. И да сложим край и на твоите мъки, докато те обвързваме с мен. Само с мен.