Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Не! — изрева Джест. — Ти не си от Истуре!

Непоколебим, Кайл продължи да кълца тромавите гиганти — ни един от тях не издаде звук, нито се отклони от пристъпа, въпреки че очевидно бяха обречени. Паднеше ли някой на земята, братята го довършваха.

След последния Кайл се насочи към Джест. Бе изтощен, ръцете му — вдървени и изтръпнали от ударите при замахванията, в които трябваше да влага всяка капка от силата си. Магът от Джакуруку го изгледа на свой ред.

— Не би трябвало да можеш да сториш това — равно произнесе той. — Следователно е острието. Позволи ми да го проуча.

— Позволи ми да го убия — задъхан от умора рече Преследвача на Кайл.

— Още не.

Той приклекна до Ереко, все още застанал на ръце и на колене; ръцете му бяха потънали до лактите.

— Какво да правим? — умоляващо попита Кайл.

Ереко не отвърна. Очите му бяха плътно затворени, зъбите стиснати, устните изпънати от усилието.

— Почти — изсъска той при едно вдишване. — Почти…

Джест плесна с ръце и излая някаква заповед. Преследвача вдигна своя меч.

— Чакай! — викна Кайл.

— Защо това извержение е още живо? — поинтересува се Преследвача.

— Вярно — прибави Пустошта.

— Защото може да ни потрябва.

— За какво?

— За да върне Пътника.

Преследвача се поколеба и хласна обратно острието:

— Проклет да е Черният ловец!

Джест обаче изглеждаше съвършено спокоен. Погледът му бе насочен надалеч, към ръба на джунглата. Крива усмивчица изви пълните му устни. Студено предчувствие разтърси плътта на Кайл и той бавно се обърна и проследи погледа на мага.

— Неприятности — кратко произнесе Кокошката и плюна.

Движение размърда дърветата по целия бряг докъдето стигаше погледът на Кайл и в двете посоки. Крачка напред направиха бронирани войници, същите като изкланите около тях. Десетки, стотици.

— Ереко!

Ала гигантът, все още вплетен в напъните си, не отвърна.

— Нямате друг избор, освен да го оставите — мазно отбеляза Джест.

Преследвача изръмжа и с едно движение извади оръжието и го прониза. Магът не се дръпна. Вместо това спокойно гледаше надолу как мечът пронизва корема му и вдигна вежда:

— Ще установите, че съм много по-труден за убиване в сравнение със слугите ми.

Преследвача отстъпи. Острието му се измъкна и по него лъщеше прозрачна гъста течност.

— Кайл…

— Чакай!

Ереко пъхтеше от усилие и измъкваше ръцете си от пясъка. Ръцете му се показаха, сключени с ръката на друг човек — Пътника. Целият бряг се разлюля и се развълнува под краката на всички. Дори и магът Джест се олюля.