![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм с регента, генерале — каза Силваношей, като се обърна към Конал. — Можете да дадете необходимите разпореждания. Погрижете се за всичко необходимо, което ще ми позволи да се присъединя към армията.
— Абсолютно невъзможно — заяви кратко генералът.
— Ще отида — каза повелително младежът, взирайки се предизвикателно в него. — Моля, погрижете се. Нима искате от мен да се свирам под някое легло, докато народът ми е принуден да защитава родните земи?
Конал обмисли думите му, след което се поклони ледено в знак на покорство.
— Много добре. Щом Негово величество настоява, ще направя всичко по силите си — каза той.
Силван се завъртя на пети и напусна помещението сред вихрушката от диплите на мантията си. Кайрин хвърли замислен поглед на Глокъс и побърза да последва краля. Стражите затвориха двойните врати зад тях и отново застанаха на пост.
— Много бих искал да науча защо промени решението си, генерале — обади се тихо Глокъс.
— Битките са несигурно нещо — сви рамене Конал. — Никой не може да каже как ще завършат. Никой не знае кой ще падне в жертва на враговете си. Ако Негово величество случайно пострада…
— … ти ще го превърнеш в мъченик — довърши регентът, — както превърна в мъченици и родителите му. Ще обвиняват само теб. Дори за миг не се съмнявай в думите ми. Не бива да му позволяваш да отива. — Сега магьосникът говореше мрачно, отново потънал в собствените си мисли. — Имам предчувствието, че ако го направи, ще се случи нещо ужасно.
— Ако не си забелязал, това ужасно нещо вече се е случило! — каза гневно Конал. — Магията ти те предава, Глокъс! Както и всички останали! Признай го!
— Сега говорят страховете ти, приятелю — каза регентът. — Разбирам го и заради това ти прощавам, задето се съмняваш в магическите ми способности. Но само този път. — Гласът му заглъхна. — Обмисли добре думите ми. Ще се опитам да убедя Негово величество да промени решението си. Ако не успея, позволи му да отиде, но го дръж под око.
— Остави ме! — извика грубо Конал. — Не се нуждая от някакъв си чародей, за да ми казва какво да правя!
— Сега ще си отида — каза Глокъс, — но помни едно, генерале. Ти се нуждаеш от мен. Между Силванести и света стоя аз. Отблъснеш ли ме, отблъскваш всяка надежда. Само аз мога да те спася.
Конал не отговори. Нито го погледна.
27
Докосването на мъртвите
През същата вечер, през която Силваношей се подготвяше за първата си битка, Златна Луна също се готвеше за такава. За пръв път от много седмици насам тя най-сетне пожела да й донесат ръчно огледало. За пръв път откакто се бе извила ужасната буря, тя вдигна огледалото и се вгледа в лицето си.
Като момиче Златна Луна бе много суетна. Единствена тя от цялото село бе надарена с рядка красота — само тя от всички жени в племето имаше коси като искрящ водопад, изплетен от копринените нишки на слънчевите и лунните лъчи. И понеже беше дъщеря на вожда, израсна разглезена и с голямо самочувствие. Застояваше се с часове наведена над купата с вода, само за да се възхищава на собственото си отражение. Младите войни от нейното племе я обожаваха и бяха готови на всичко за усмивката й. Всички, с изключение на един.
Един ден Златна Луна се взря в очите на младия бездомен овчар на име Речен Вятър и видя истинското си отражение. Видя суетата и себелюбието си. Видя, че в неговите очи тя е просто грозно момиче и почувства срам и отчаяние. За него само, заради Речен Вятър, Златна Луна искаше да бъде красива.
И наистина постигна мечтата си, но едва след като двамата заедно преминаха през тежки изпитания и непосилни мъки, щом прегърнати се изправиха безстрашно пред смъртта и я надвиха. Някъде по това време тя получи жезъла със син кристал. И бе надарена със силата да върне изцеряващата любов на боговете обратно на хората по света.
На Речен Вятър и Златна Луна им се родиха деца. Двамата положиха големи усилия да обединят вечно спорещите племена на Хората от равнината. Намериха щастие в живота и в децата си, и в спътниците, които съдбата им бе определила по време на това чудно пътешествие. И гледаха нетърпеливо напред към дните, когато щяха да бъдат възнаградени с последната си почивка, когато заедно щяха да напуснат това измерение на съществуванието, за да се преместят в следващото, където и да бе то. И не изпитваха страх, понеже нищо не можеше да ги раздели.