Лебедова песен [bg]

— Някакви новини, лейтенант Лори? — Гласът на Маклин беше променен, а думите му заваляни, сякаш нещо не беше наред с устата му.

— Не, сър. Никой не го е намерил. Говорих със сержант Маккоуън на северния периметър, но той не може да намери тялото. Сержант Улрих е изпратил хора да претърсят южната част на окопа, но засега без никакъв успех.

— Някаква информация от преследвачите?

— Отрядът на ефрейтор Уинслоу попаднал на шестима от тях на около километър и половина на изток. Опитали се да избягат, но не успели. Отрядът на сержант Олдфийлд намерил четирима на север, но те се самоубили. Все още не съм получил новини от южния патрул.

— Не можем да позволим да се измъкне, Лори — каза с твърд тон Маклин. — Трябва да намерим кучия син… или трупа му. Искам го — жив или мъртъв — в тентата си след два часа. Ясно?

— Да, сър. Ще направя всичко по силите си.

— Направи повече. Намери капитан Поуг и му кажи, че той отговаря за откриването и донасянето на трупа на Франклин Хейс при мен. Поуг е добър преследвач и ще свърши работата. Искам да получа информация за броя на жертвите и списък с иззетите оръжия до сутринта. Не желая нещата да се сговнят като предния път, ясно?

— Да, сър.

— Добре. Ще бъда в тентата си. — Маклин се обърна и тръгна. — Къде е Роланд?

— Не знам. Преди около час го видях в южния край на града.

— Ако го видиш, му кажи да дойде да ми докладва. Върви. — Полковникът се насочи към тентата, която играеше ролята на негова щабквартира.

Джъд Лори го изпрати с поглед и потръпна. Бяха минали повече от две години, откакто за последно видя лицето на Маклин. Полковникът беше започнал да носи тази кожена маска, за да предпазва кожата си от „радиация и замърсяване“… но на Лори му се струваше, че лицето му просто си променяше формата. Съдеше от начина, по който се изпъваше и изкривяваше маската. Лори знаеше какво е това — същото заболяване, което много други в Армията на съвършенството бяха пипнали: онези образувания, които се появяваха на лицето ти и се срастваха едно с друго, като покриваха всичко и ти оставяха само една дупка на мястото на устата. Всички бяха наясно, че Маклин страдаше точно от това — както и капитан Кронингер, чието лице беше бинтовано. Най-лошо засегнатите бяха екзекутирани. За Лори това заболяване беше много по-лошо от най-грозните келоиди, които беше виждал. Благодареше на Бога, че не го беше пипнал, защото си харесваше лицето. Но ако състоянието на полковник Маклин се влошеше, то тогава нямаше да е способен да води АНС още дълго време. А това щеше да доведе до много интересни възможности…