Мина седмица, преди да се получи отговор, и в писмото татко твърдеше, че Волфганг не бива да проявява нетърпение, времето щяло да оправи всичко. Освен това имал за него много важна поръчка: от Зигмунд Хафнер, сина на бившия градоначалник на Залцбург — когато неговият баща починал през 1772 година, бил най-богатият търговец в града. Зигмунд искал да му напишат симфония в чест на обявяването му за благородник. Тъй като старият Хафнер се бил показал щедър покровител в миналото, татко молеше Волфганг да завърши произведението до церемонията, определена да се състои на 29 юли.
Волфганг прие поръчката, за да угоди на баща си и понеже му трябваха пари; той обеща да приготви симфонията след не по-малко от месец, макар че не му беше ясно как ще намери време за написването й — още доста работа оставаше по операта.
Репетициите траеха по цял ден и до късно вечерта и единствените свободни мигове Моцарт използуваше за поправките, които просто нямаха край. Още го безпокоеше либретото — то оставаше, както преди, много статично и наивно.
Създаваше му грижи и ролята на пашата. Стефани не можеше да намери певец за тази роля; единственият, годен да изрази гласово благородството в образа на пашата, бил Фишер, а да отнемат на Фишер ролята на Осмин, е невъзможно.
— Или навярно искате за тази роля кастрат, Моцарт? — запита Стефани.
— За Селим паша? Няма да е правдоподобно.
Стефани вътрешно се усмихна. Беше убеден, че чрез образа на пашата ще покаже на Моцарт, винаги недоволен от нещо, своето майсторство на драматург; пашата, благодарение на неговото либрето, ще стане изразител на основната драматургична идея на произведението. Но като имаше предвид, че „Отвличане от сарая“ може да има успех и да му потрябва сътрудничеството на Моцарт и за в бъдеще, отбеляза:
— Във всеки случай сега е много късно да се включва в състава певец и да се пише музика за ролята му. Не можем да излагаме на риск цялата опера.
Затова Волфганг неохотно прие факта, че пашата няма да има ефектни арии, и се опита да откъсне малко време за работа върху симфонията за Хафнер, но това щеше да бъде възможно само ако превърнеше нощите в дни. И едва се бе оформила у него идеята на произведението, получи нова спешна поръчка.
Баронеса фон Валдщетен искаше серенада за именния си ден, а до него оставаше по-малко от седмица — само няколко дни преди премиерата на операта. Каза, че щяла да бъде много доволна, ако Волфганг нахвърли нещо леко, но хубаво, защото на музикалната вечер щели да присъствуват добри познавачи. Извини се за краткия срок и добави, че ще бъде вечно благодарна, ако той направи това за нея. Посъветва го да използува духови инструменти, защото всички още говорели с възторг за серенадата му в ми бемол-мажор, която написал миналата година.
Серенадата в ми бемол-мажор той бе композирал много набързо, а сега разполагаше с още по-кратък срок. Но не можеше да откаже на баронесата. Тя очакваше това от него като отплата, задето бе приютила Констанце. Безсънните нощи, прекарвани над симфонията за Хафнер, сега бяха посветени на серенадата за баронесата. Едва държеше очите си отворени и единствено способността му да композира, независимо от трудностите, поддържаше темпото на работата.
Тъй като серенадата в ми бемол-мажор бе написана за шест инструмента, а от свои лични съображения той искаше да направи новата по-различна от предшествуващата, сега избра тоналност до-минор и я оркестрира за осем духови инструмента. По своето предназначение това трябваше да бъде лека салонна музика за приятен повод, но авторът я пишеше, изпълнен с меланхолия.
