Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Изтощението му го правеше мрачен и мисълта, че татко и Нанерл няма да присъствуват на сватбата и на премиерата му, подсилваше още повече горчивината. Тези чувства намериха отражение в серенадата и колкото повече трябваше да се съсредоточава поради крайното изтощение, толкова по-напрегната ставаше музиката.
Като я чу на концерта у баронесата, той реши, че никой не би могъл да предположи колко набързо я е писал, защото тя звучеше като грижливо изработено произведение.
Констанце забеляза подпухналите му очи и ужасната му бледност.
— Не изглеждаш добре. За нас двамата ли се тревожиш?
— Не повече, отколкото обикновено. Коя дата сме днес? — Вече бе изгубил представа за времето.
— Твърде много работи напоследък. Тази седмица не съм те виждала дори веднъж.
— Харесва ли ти серенадата?
— Хубава е. Но доста мрачна, нали, за такъв повод.
— Зависи от това как искаш да я напишеш.
Беше уморен от анализи. И все пак му беше драго, че в един пасаж от музиката, при всичката й сериозност, имаше любовен дует между два инструмента.
Констанце каза тъжно:
— Няма да можем да се венчаем в деня на премиерата на „Отвличане от сарая“ — и очите й се насълзиха, защото той не я слушаше. В главата му звучеше темата от първата част на симфонията за Хафнер, тежко и внушително, както подобава на такова събитие; и все пак това алегро конспирито, реши той, ще направи отлично впечатление.
66
Работата над тази част от симфонията бе преустановена заради премиерата на „Отвличане от сарая“, състояла се няколко дена по-късно. Волфганг се изненада от вълнението, което цареше в Бургтеатер. Той просия, когато точно в 6:30 часа, началото на представлението, пристигна императорът; всички места вече бяха заети. Но когато се появи диригентът, освен аплодисментите прозвучаха дюдюкания и сърцето на Волфганг се сви. Той седеше в ложата на ван Свитен, между барона и графиня Тун, а зад тях бяха Констанце, баронеса фон Валдщетен и Вецлар; изпита желание да отвърне на дюдюкането.
Ван Свитен каза:
— Не се отчайвайте. Дребна работа. Неколцина обзети от завист композитори и техни приятели. Йосиф ще хареса много музиката ви.
Тъкмо там е бедата, помисли си Волфганг, като гледаше как Йосиф II се покланя галантно на поданиците си от императорската ложа. Бъдещето му във Виена ще зависи от вкуса на един-единствен човек, а това му беше противно. И все пак, ако Йосиф наистина обича оперната музика, слуховете, които се носеха във Виена и Залцбург, че ще бъде назначен на служба при него, може да излязат верни. Тогава без особени затруднения ще могат да се издържат с Констанце; ще отделя повече време за композиране; това ще бъде плесница за Колоредо. Обаче се чувствуваше много уморен. Толкова усилено работи напоследък. И толкова чувства беше вложил в тази музика. Така търпеливо бе чакал позволението на татко и неговото отсъствие силно го гнетеше.
Татко трябваше сега да бъде до него, да го поздрави за благополучното поставяне на операта. Тяхната близост беше по-силна дори от кръвното им родство. Как можеше баща му да не цени такава близост, колкото и обиден да се чувствува? Нима го ревнуваше от Констанце? Какво не би дал Волфганг за една топла таткова прегръдка!
Императорът вдигна ръка да се въдвори тишина и операта започна.
Увертюрата има чисто симфоничен характер, размишляваше ван Свитен — богата оркестрация и изискана форма; тя много внушително въвеждаше първата ария. А колко поетичен и трогателен беше Белмонт, който разкриваше как трепетно е търсил любимата си Костанца! Музиката, написана за Осмин, също беше чудесна, но съвсем различна и сега ван Свитен разбра защо Волфганг така грижливо е работил над нея: героят бе станал твърде весел, истински забавен негодник.
Но защо пак дюдюкат, недоумяваше Волфганг. Втората ария на Осмин беше драматична и изразителна, без излишна емоционалност, приятна и мелодична. Ускоряването на темпото, целящо да отрази неговата страст, беше сполучлив ефект, ала и в края на тази ария прозвучаха дюдюкания. Навярно организирана група, реши Волфганг, и положително с намесата на Глук или Салиери.
Но когато Белмонт изпя една от най-любимите на Волфганг арии „O wie angstlich, o wie feurig“, Констанце му прошепна:
— Чудесна е, Волфганг.
И той смяташе така. Беше композирал тази ария в израз на любовта си към нея. Все пак хорът на еничарите, чисто турски и маршов по своя характер, написан простичко, получи много повече аплодисменти и Волфганг си спомни думите на Стефани, че виенчани предпочитат шумната музика — колкото по-шумна, толкова по-добре.