Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Флин обаче го изгледа със съмнение и почеса олисялото си теме преди да отдаде чест и да поведе коня си към мястото, където Прагът на Дашива вече гаснеше. И заклати глават и замърмори на себе си също като Дашива. На Ранд му се дощя да изръмжи. Не можеше все още да полудее, нито той, нито никой от тях.
Прагът на Флин изчезна и Ранд отново заоглежда върховете на дърветата. Отново настъпи тишина. Времето се проточи в безмълвие. Тази идея да се заеме с постовете по планините се оказа лоша — сега вече бе готов да си го признае. В този терен човек можеше да се окаже на половин миля от някоя войска, без да я забележи. А долу, сред гъсто заплетените гори, можеше да се окажеш на десет стъпки от противника, без да забележиш! Трябваше да срещне сеанчанците на по-добър терен. Трябваше да…
Изведнъж започна да се бори със сайдин, да се съпротивлява на бесните напори, стремящи се да изригнат от черепа му. Празнотата изчезваше, стапяше се под свирепия натиск. В паника, зашеметен, той освободи Извора, преди да го е убил. Гаденето сгърчи корема му. Пред раздвоения му взор се появиха две Корони от мечове. Полегнали върху дебелия слой мъртви листа пред лицето му! Беше паднал на земята! Като че ли не можеше да вдиша добре — мъчеше се да всмуче въздух. От едно от златните лаврови листенца на короната се беше откършило късче и кръв бе зацапала няколко от малките връхчета на златните мечове. Жегналата го болка на хълбока му подсказа, че неизлечимите рани са се отворили. Понечи да се изправи и изрева. Зашеметен се взря в тъмните перца на стрелата, забила се в дясната му ръка над лакътя. Простена и рухна сред листата. Нещо пробяга по лицето му. Нещо капна пред окото му. Кръв.
Смътно долови крясъците. Сред дърветата от север изникнаха конници, препускащи по рида, някои с насочени пики, други стреляха в движение с къси лъкове. Конници в синьо-жълта броня със застъпващи се метални люспи и шлемове като глави на огромни насекоми. Сеанчанци, неколкостотин души, както му се стори. Толкова с „мухата“ на Вейрамон.
Ранд се протегна да достигне Извора. Твърде късно беше да се тревожи, че ще повърне или ще припадне. В друг момент сигурно щеше да се разсмее. Помъчи се и… Беше все едно да търсиш игла в тъмното с изтръпнали пръсти.
„Време е да умреш“, прошепна Луз Терин. Ранд винаги беше знаел, че в края Луз Терин ще се окаже тук.
На по-малко от петдесет крачки от Ранд тайренци и кайриенци се врязаха с крясъци сред сеанчанците.
— Бийте се, псета! — изкрещя Анайела и се метна от седлото си до него. — На бой! — Крехката лейди в коприните и дантелите си замята низ от проклятия, пред които и някои фургонджия щеше да онемее.
Анайела спря — стискаше поводите на коня си и местеше свиреп поглед от мъжете към Ранд. Тази, която го обърна по гръб, беше Айлил. Коленичи и го изгледа отгоре със странен израз в големите си тъмни очи. Той не се помръдваше. Стори му се, че е изцеден. Не беше сигурен, че може да мигне. Викове и трясък на стомана кънтяха в ушите му.
— Ако умре в ръцете ни, Башийр ще ни обеси и двете! — Този път Анайела изобщо не се превземаше. — А ако онези чернодрехи чудовища ни хванат… — Тя потръпна и се приведе до Айлил, като измъкна ножа от колавга си. На дръжката му блесна кървавочервен рубин. — Твоят Капитан на пиката може да ни изведе. Можем да сме на мили оттук, преди да го намерят и да се върнем в именията си, докато…
— Мисля, че ни чува — прекъсна я кротко Айлил. Облечената й в червена ръкавица ръка посегна към кръста й. И тя ли щеше да извади нож? — Ако издъхне тук… — Млъкна също толкова рязко, колкото другата жена, и извърна глава.
От двете страни на Ранд на гъсти потоци затътнаха копита. В галоп на север, срещу сеанчанците. С меч в ръка, Башийр едва успя да дръпне юздите и скочи от седлото. Грегорин Панар се смъкна по-бавно, но размаха меча си към прииждащите конници.
— Удряй, за краля на Иллиан! — изрева той. — Напред! За Властелина на утрото! Властелинът на утрото! Властелинът на утрото! — Трясъкът на стомана се усили. И виковете също.