Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Точно това очаквах накрая — изръмжа Башийр и изгледа подозрително двете жени. Поколеба се обаче само миг и изрева, надмогвайки врявата на битката: — Мор! Кожицата ти ашаманска! Бързо тук! — Не извика, че Преродения Дракон е издъхнал, слава на Светлината.
Ранд с усилие извърна глава. Достатъчно, за да види връхлитащите на север иллианци и салдейци. Сеанчанците, изглежда, бяха отстъпили.
— Мор! — Името изгърмя през мустаците на Башийр и Мор скочи от седлото на препускащия в див галоп кон почти върху Анайела. Тя го изгледа възмутено, но щом той коленичи до Ранд и отметна тъмната коса от лицето си, осъзна, че се кани да прелее, дръпна се бърдо назад и едва не побягна. Айлил се изправи много по-плавно, но не й отстъпи в бързината, с която се отдръпна. И пъхна нож със сребърна дръжка в канията на колана си.
Церенето беше проста работа, макар и не съвсем приятно. Перата бяха скършени и стрелата бе изтеглена от другата страна на дупката с рязко дръпване, при което Ранд леко изпъшка, но това беше нужно само за да се отвори пътят. Мръсотията и забилите се малки късчета щяха да се изхвърлят от самата тъкан, докато се зашива отново сама, но само Флин и още неколцина други можеха да измъкват с помощта на Силата неща, забити дълбоко в плътта. Опрял два пръста на гърдите на Ранд, Мор стисна език между зъбите си и запреде Церенето. Винаги го правеше по този начин — иначе при него не ставаше. Не бяха сложните сплитове, използвани от Флин. Малцина можеха да го постигнат така добре като Флин, поне засега. Това, сегашното, беше по-просто. По-грубо. Знойни вълни потекоха през Ранд, толкова силни, че го принудиха да изпъшка. Той се загърчи яростно, от глава до пети. Мръвката, печаща се върху нажежената пещ, сигурно изпитваше същото.
Внезапният прилив на зной бавно заглъхна и Ранд остана да лежи, задъхан. В главата му Луз Терин също се задъхваше. „Убий го! Убий го!“ Отново и отново.
Ранд заглуши гласа до тихо бръмчене и промълви благодарност към Мор — младежът примигна, като че ли изненадан! — след което сграбчи Драконовия скиптър от земята и с мъка се изправи. Леко се олюля, Башийр пристъпи да му подаде ръка, но се дръпна, след като му махнаха. Ранд можеше да стои и без помощ. Макар и трудно. Но по-скоро щеше да литне, разперил ръце, отколкото да може да прелее. Когато докосна хълбока си, ризата се плъзна по ръката му, прогизнала от кръв, но старият кръгъл белег и новата резка през него на допир се оказаха само по-изтънели. Едва наполовина Изцерени, но не по-зле, отколкото след като ги бе получил.
За миг той изгледа двете жени. Анайела измърмори нещо за поздравление и му отвърна с усмивка, което го накара да се зачуди дали не се кани да оближе китката му. Айлил стоеше с изправена снага, много хладна, сякаш нищо не беше станало. Дали се бяха канили да го оставят да умре? Или да го убият? Но ако беше така, защо трябваше да пращат ратниците си в бой и защо се бяха притичали да видят как е? От друга страна, Айлил наистина беше извадила нож, когато заговориха, че умира.
Повечето салдейци и иллианци продължаваха в галоп на север или се спускаха надолу по склона, црдгонили последните остатъци от сеанчанците. А сетне Вейрамон се появи откъм север, подкарал в лек галоп висок лъскавочерен жребец, и дръпна юздите му, щом видя Ранд. Ратниците му яздеха в двойна колона зад него.
— Милорд Дракон — възкликна Върховният лорд и слезе от коня. Все още изглеждаше чистичък и спретнат, както си беше в Иллиан. Башийр беше пораздърпан и пооцапан, но фините одежди на Грегорин определено бяха омърляни с кал и дори единият му ръкав беще съдран. Дейрамон направи пищен поклон, с който можеше да засрами и цял кралски двор. — Простете, милорд Дракон. Стори ми се, че видях сеанчанци да настъпват пред рида, и слязох да ги пресрещна. Не съм и подозирал, че ще се появи и тази, втората част. Нямате представа колко щеше да ме заболи, ако се окажеше, че сте пострадали.
— Мисля, че имам — отвърна Ранд сухо и Вейрамон примигна. Настъпващи сеанчанци? Може би. Вейрамон винаги беше готов да се втурне към славата при първия шанс. — Какво искаше да кажеш с това „накрая“, Башийр?
— Изтеглят се — отвърна Башийр. В долината за миг изригнаха огън и мълнии, сякаш да го опровергаят, но чак някъде в далечния й край.
— Вашите… съгледвачи казват, че се отдръпват — каза Грегорин и изгледа Мор накриво и притеснен. Мор му отвърна със зъбата усмивка. Ранд бе виждал иллианеца, повел мъжете си в разгара на битката, как им подвикваше окуражаващо и сечеше с меча си, забравил за смъртта — но сега трепна пред ухиления Мор.
Най-сетне на билото се изкачи и Гедвин, повел коня си с небрежна надменност. Почти се озъби на Башийр и Грегорин, изгледа навъсено Вейрамон, като че ли разбрал вече за глупостта му, и така погледна Айлил и Анайела, сякаш се канеше да ги ощипе. Жените бързо се дръпнаха от него, но не само те, а и мъжете, с изключение на Башийр. Дори Мор. Гедвин поздрави Ранд с небрежно допиране на юмрука до гърдите си.