Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Монтале не застави принцесата да повтори заповедта си. Тя се върна, написа отговор до Маликорн и го пъхна под килима. В него имаше само една дума: „Ще отиде.“ Дори една спартанка не би могла да напише по-лаконичен отговор.
„Ще я наблюдавам по пътя — мислеше си принцесата. — Вечерта ще я сложа в моята стая. Трябва кралят да е много ловък, за да успее да размени дори и една дума с нея.“
Ла Валиер покорно прие заповедта за тръгване — все едно че не бе имало нареждане да остане. В душата си тя се зарадва и погледна на новото нареждане като на утешение, изпратено й от небето. По-малко проницателна от Монтале, тя приписваше всичко на случайността.
Когато придворните, с изключение на болните, изпадналите в немилост и навехналите крака си, тръгнаха към Сен-Жермен, Маликорн доведе дърводелеца с каретата на Сент-Енян и го въведе в разположеното под стаята на Ла Валиер помещение. Човекът веднага се хвана за работа, съблазнен от обещаната тлъста награда.
От придворните механици бяха взети най-добрите инструменти, между другото трион с такива остри зъби, че режеше като сирене твърдите като желязо дъбови греди. Работата вървеше доста бързо и четириъгълното парче от тавана, избрано между два трегера, скоро падна, подхванато от Сент-Енян, Маликорн, дърводелеца и един лакей, който беше роден на този свят, за да вижда и чува всичко, но да не казва нищо.
Според новия план па Маликорн отворът беше направен в ъгъла. Причината беше следната:
Тъй като в стаята нямаше тоалетна, Луиза бе поискала същата сутрин параван, който напълно скриваше отвора в пода, допълнително замаскиран от дърводелеца.
Когато всичко беше готово, майсторът се качи в стаята на Ла Валиер и с изрязаните парчета от паркета направи капак, който не можеше да бъде забелязан и от най-внимателния поглед.
Маликорн беше предвидил всичко: капак с дръжка и два шарнира и за две хиляди ливри стълба на винтове.
Стълбата се оказа по-дълга от необходимото, но дърводелецът я скъси и тя зае мястото си. Въпреки, че трябваше да издържа царствен товар, прикрепването й към стената беше само с два болта. По същия начин беше прикрепена и към пода.
Зъбите на триона бяха обилно смазани с масло, а дръжката — обвита с плат. Най-шумната работа беше извършена през нощта по време на отсъствието на Ла Валиер и принцесата.
Когато около два часа следобед целият двор се завърна от нощната разходка и Ла Валиер се качи в стаята си, всичко беше свършено. Нито една прашинка не беше останала, за да уличи заговорниците.
Единствено Сент-Енян в усърдието си беше наранил пръстите си, после си скъса ризата и проля много пот за славата на своя крал. Длапите му се покриха с мазоли. През цялото време той придържаше стълбата. Освен това сам донесе петте отделни части на стълбата, състоящи се от по две стъпала. Ако кралят би могъл да види отнякъде усърдието на графа, той би му останал благодарен до края на живота си.
Както бе предвидил Маликорн, дърводелецът завърши работата си в определеното време и си тръгна доволен, отнасяйки със себе си осемдесетте луидора. Такива пари той печелеше за половин година.
Никой не се досещаше за станалото в стаята на Ла Валиер.
Но на другата вечер, когато се върна в стаята си, Ла Валиер чу шум в ъгъла. Тя с учудване погледна към мястото, откъдето се чуваше шумът. Той се повтори.
— Кой е там? — попита изплашено тя.
— Аз! — чу се познатият глас на краля.
— Вие!… Вие!… — извика Луиза, убедена, че сънува. — Но къде сте?… Къде сте, господарю?
— Тук — отвърна кралят, отмествайки паравана и появявайки се като призрак от дъното на стаята.
Ла Валиер извика и падна трепереща в креслото.
Глава тридесет и пета
ПРИВИДЕНИЕТО
Ла Валиер се оправи бързо от уплахата. Кралят се държеше с такова уважение, че спокойствието й веднага се върна. Виждайки, че тя недоумява как е попаднал при нея, Людовик й обясни устройството на стълбата и по всякакъв начин се стараеше да я убеди, че не е призрак.
— О, господарю — каза Ла Валиер с очарователната си усмивка, като поклащаше русата си главица, — вечно сте в мислите ми. Не минава нито секунда бедната девойка, чиято тайна подслушахте във Фонтенбло и която не пуснахте в манастир, да не мисли за вас!
— Луиза, аз не съм на себе си от възторг! Ла Валиер се усмихна тъжно и продължи:
— Уви, господарю, остроумното ви решение няма да ни донесе никаква полза.
— Защо?
— Защото стаята не е запазена от неочакваните посещения на принцесата. През деня тук непрекъснато идват приятелките ми, а да се заключиш отвътре, означава да напишеш на стаята: „Не влизайте, тук е кралят.“ Дори в тази минута вратата на стаята може да се отвори и да ни заварят заедно.