Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— А какво ще кажете за тази Сетале Анан тогава? Онези момичета знаеха за Кръга. Тази Анан трябва да им го е казала, макар че откъде го знае… — При други потръпването й щеше да мине много демонстративно, но тя никога не бе успявала да скрие чувствата си. Дори когато беше длъжна. — Тази, която ни е издала пред нея, трябва да бъде намерена и нейното издайничества също трябва да бъде наказано. Тя е ханджийка и трябва да се научи да си държи езика!
— Не забравяй коя е тя, Гарения — каза рязко Реане. — Ако Сетале ни беше издала, щяхме да пълзим по корем до Тар Валон и да молим за прошка през целия път. — Когато бе пристигнала в Ебу Дар, й бяха разказали историята за някаква жена, принудена да пълзи до Бялата кула, и нищо от това, което впоследствие бе разбрала за Айез Седай, не й даваше повод ни най-малко да се усъмни. — Тя е съхранила няколкото тайни, които знае, от благодарност. Щяла е да умре още при първото си раждане, ако Родството не й е помогнало. Това, което знае, идва от развързани езици, когато са мислели, че няма да чуе, и тези езици са наказани още преди повече от двадесет години. — Все пак й се искаше да измисли някакъв начин да помоли Сетале да бъде по-внимателна. Явно се беше разбъбрила непредпазливо пред двете момичета.
Гарения отново присви упорито устни и Реане реши да я прати поне за част от срока на тази смяна при Ализе. На Ализе рядко й беше нужна повече от седмица, за да внуши на една жена, че опърничавостта не се цени високо.
Но преди да успее да уведоми Гарения за решението си, Дерис се появи на прага, приклекна и съобщи, че била дошла Сарайня Воставан. В известен смисъл пред тази смайващо обаятелна жена дори Гарения изглеждаше ако не чак раболепна, то послушна, въпреки че Сарайня спазваше правилата безукорно. Реане беше сигурна, че би носила косата си на плитки със звънчета по тях, ако й се удадеше възможност и все едно колко щеше да отива това на червения й колан. Но пък, от друга страна, ако имаше избор, тя нямаше да служи и една смяна с червения колан.
Сарайня направи реверанс на прага, разбира се, и коленичи пред нея със сведена глава, но изминалите петдесет години не я бяха накарали да забрави, че би била жена със значителна власт, ако бе намерила сили да се завърне в Арафел. Реверансът и всичко останало бяха само отстъпки. А после каза с пресипналия си напорист глас:
— Кади е мъртва, старша, Гърлото й е било прерязано и тя, по всичко личи, е била ограбена от чорапите до пелерината, но Сумеко твърди, че е убита с Единствената сила.
— Невъзможно! — избухна Беровин. — Никоя Родственица не би направила такова нещо.
— Да е някоя Айез Седай? — промълви колебливо Гаренря. Но как? Трите клетви! Сумеко сигурно греши.
Реане вдигна ръка за тишина. Сумеко никога не грешеше, не и в тази област. Тя щеше да е от Жълтата Аджа, ако не се беше прекършила напълно при изпитанията за шала, и макар да беше забранено, въпреки многобройните наказания упорито се трудеше да научи повече всеки път, когато решеше, че не я следят. Никоя Айез Седай не можеше да е направила това, очевидно, както и никоя Родственица, но пък онези момичета, толкова настоятелни, дето знаеха неща, които не биваше да знаят… Кръгът бе просъществувал твърде дълго, предлагал бе помощ на твърде много жени, за да се позволи да бъде унищожен точно сега.
— Трябва да се направи следното — каза Реане. Страхът отново запърха в нея, но сега тя почти не го забеляза.
През това време Нинив се отдалечаваше с яростни крачки от малката къща. Невероятно! Тези жени все пак си имаха гилдия; знаеше, че имат! Каквото и да твърдяха, беше сигурна, че знаят и къде е Купата. Щеше да направи всичко необходимо, за да ги накара да й кажат. Да се прави на хрисима пред тях няколко часа щеше да е къде-къде по-леко, отколкото да изтърпи Мат Каутон.
„Щях да си мълча най-кротичко, както искаха — мислеше си тя раздразнено. — Щях да ги убедя, че съм гъвкава и послушна! Можех да…“ Това си беше чиста лъжа и тя го знаеше много добре. Ей толкова възможност да й се беше отворила, щеше да им даде да разберат на тия жени и те щяха да й кажат това, което искаше да научи.
Тя изгледа Елейн накриво. Щерката-наследница изглеждаше потънала в размисъл. Цяла загубена сутрин и почти пълно унижение. Нинив никак не обичаше да греши. Всъщност не беше свикнала да си го признава. А сега се налагаше и да се извинява на Елейн. Да се извинява пък направо мразеше. Какво пък, като се върнеха в двореца, бездруго щеше да е от лошо по-лошо. Биргит и Авиенда все още щяха да са навън. Дано. Не мислеше да го започва на улицата, където всеки можеше да мине край тях и да наостри ухо. Тълпата се бе сгъстила, въпреки че слънцето не изглеждаше да се е вдигнало много високо. Стотици морски птици кръжаха в небето.