Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Да намерят пътя обратно не беше лесно след всичките извивки и завои. Нинив често спираше да пита за посоката, а Елейн гледаше в противоположна посока и се правеше на безразлична. Крачеха по мостове и мостчета, промушваха се между фургони и коли, дърпаха се да отворят път на носилките. На Нинив й се искаше Елейн да каже нещо. Самата тя много добре знаеше как се поддържа лошо настроение и колкото повече мълчеше, толкова по-лошо ставаше, когато заговори, тъй че колкото повече вървеше Елейн до нея, без да отвори уста, толкова по-ясно й беше какво точно ще стане като се върнат в покоите си. Това я вбесяваше. Признала беше, че е сгрешила, макар и на себе си. Елейн нямаше никакво право да я кара да страда така. Физиономията й стана такава, че дори хора, които не забелязваха пръстените им, отваряха път пред тях. Хората, които ги забелязваха, като че ли изведнъж се сещаха, че спешно им се налага да се прехвърлят на другата страна на улицата.
— На тебе на колко години ти изглежда Реане? — изведнъж попита Елейн и Нинив едва не подскочи. Бяха стигнали почти до Мол Хара.
— На петдесет. Може би шейсет. Не разбирам какво значение има. — Тя обходи с очи тълпата да се увери, че никой няма да ги подслуша. Една улична продавачка, понесла на таблата си кисели малки жълти плодове, наречени „лимони“, бързо се дръпна от тях и Нинив изсумтя. Жената или подслушваше, или се канеше да порне нечия кесия. — Те все пак са гилдия, Елейн, и наистина знаят къде е Купата. Просто съм сигурна, че го знаят. — Изобщо не се беше канила да каже точно това. Ако се извинеше, че е въвлякла Елейн в това, май щеше да е най-добре.
— Да — отвърна разсеяно Елейн. — Да, биха могли. Но как е възможно да се е състарила толкова?
Нинив се закова насред улицата. Това ли беше най-важното сега?
— Как се е състарила ли? Ами по същия начин като всички. Малко по малко. Елейн, ако си го вярвала, защо тогава обяви коя си като Рианон в Кулата? — Последното й хареса; според сказанието това, което кралица Рианон получила, съвсем не се оказало онова, което поискала.
Елейн сякаш не я чу, а я дръпна встрани от един трополящ екипаж с перденца на прозорчетата — тук улицата не беше много широка — и я заведе до входа на някакъв шивашки дюкян. Зад широко отворената врата се виждаха няколко шивашки кукли с надянати на тях полудовършени рокли.
— Те нямаше да ни кажат нищо, Нинив, дори да бе паднала на колене и да бе почнала да кърши ръце. — Нинив отвори уста възмутено, но веднага я затвори. Чак пък да кърши ръце! А и откъде накъде да го прави сама? Но пък с всяка жена щеше да е по-добре, отколкото с Мат Каутон. На Елейн и беше влязла някаква муха в главата. — Нинив, тя би трябвало да е забавила като всяка друга. Колко ли стара е, след като изглежда на петдесет или на шейсет?
— За какво ми говориш? — Без да се замисля, Нинив си отбеляза мястото в едно ъгълче на ума си. Работата на шивачката изглеждаше доста добра, струваше си да се поразгледа отблизо. — Тя сигурно почти не прелива, освен когато й се наложи, страх я е да не я вземат по погрешка за Сестра. Пък и в края на краищата не би искала лицето й да е прекалено гладко. Ще я нададе.
— Ти никога не си слушала в клас, нали? — промърмори Елейн. Забеляза пълничката шивачка, застанала на прага и грейнала в усмивки, и придърпа Нинив към ъгъла на сградата. Предвид количеството дантела, която тази шивачка бе окичила по роклята си, трябваше да попречи на Нинив да си поръча нещо тук. — Забрави тия дрехи за малко, Нинив. Коя най-възрастна от Посветените си спомняш?
Тя изгледа Елейн сърдито. Така го каза, сякаш никога не беше мислила за нищо друго освен за рокли! А освен това тя беше слушала. Понякога.
— Ерин Варел, мисля. Горе-долу на моята възраст е. — Разбира се, роклята на тая шивачка щеше да изглежда чудесно с малко по-прибрано деколте и с много по-малко дантела. От зелена коприна. Лан харесваше зелено, макар че тя в никакъв случай нямаше да си избира роклите специално заради него. Впрочем, и синьо харесваше.
Елейн така се изсмя, че Нинив се зачуди дали не беше казала последното на глас. Силно се изчерви и понечи да обясни — сигурна беше, че ще може; на Бел Тин… но Елейн не й даде възможност да изрече и една дума.
— Сестрата на Елин й дойде на гости малко преди ти да пристигнеш в Кулата, Нинив. По-малката й сестра. Беше побеляла.
— Какво искаш да кажеш?
Наблизо нямаше никой да ги чуе, освен изпълнената с надежди шивачка на входа на дюкяна, но Елейн сниши гласа си до шепот.
— Ние забавяме, Нинив. Някъде между двадесет и двадесет и пет започваме да стареем по-бавно. Доколко — зависи от силата ни, но откога — това е вярно за всяка жена, която може да прелива. Такима твърдеше, че според нея това било началото на придобиването на лишената от възраст лице, но аз не мисля, че някоя го е постигала, преди да е носила шала поне година-две, ако не и пет. Помисли. Знаеш, че всяка Сестра с прошарена коса е стара, макар и да не бива да го споменаваш. Така че щом Реане е забавяла, а би трябвало да е, колко стара е тя?