Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Нинив изобщо не я интересуваше колко стара била Реане. Искаше й се да зареве. Нищо чудно, че всички отказваха да приемат, че е на години. Това обясняваше защо в Женския кръг у дома я гледаха отвисоко — не бяха сигурни, че е достатъчно пораснала, за да й се доверят напълно. Това с придобиването на айезседайското лице беше много добре, но колко още трябваше да чака, докато й побелеят косите?
Тя примигна и се извърна сърдито. И изведнъж нещо я удари в тила. Тя се олюля и слисана се обърна към Елейн. Защо я беше ударила? Само че Елейн лежеше на земята, със затворени очи и отвратителна червена цицина на темето. Нинив коленичи, подхвана приятелката си и сложи главата й в скута си.
— На приятелката ти сигурно й прилоша — каза някаква дългоноса жена и коленичи до тях. Жълтата й рокля показваше твърде много гръд дори за ебударските нрави. — Дай да ти помогна.
Висок мъж с приятна външност и с извезан копринен елек — и с прекалено мазна усмивка — се наведе да подхване Нинив за раменете.
— Елате, имам карета. Приятелката ви трябва да си легне.
— Благодаря — каза Нинив учтиво. — Нямаме нужда от помощта ви.
Мъжът обаче продължи да се опитва да я вдигне и да я избута към една червена карета, където някаква стресната на вид жена в синьо махаше енергично. Дългоносата жена пък понечи да вдигне Елейн, като благодареше на мъжа за помощта му и бърбореше колко чудесна идея била каретата. Наоколо бързо се струпа тълпа от зяпачи: жените мърмореха съчувствено за припадналата от жегата, а мъжете предлагаха помощта си да отнесат дамите. Някакъв кльощав мъж, дързък колкото си иска, посегна да дръпне кесията на Нинив току под носа й.
Тя все още беше достатъчно замаяна и да прегърне сайдар й беше трудно, но ако целият този бъбрив народ не я беше ядосал достатъчно, то онова, което видя да лежи насред улицата, го постигна. Стрела с тъп каменен връх. Тази, която бе халосала нея по тила или бе ударила Елейн. Нинив преля и крадецът на кесии се сви на две, стисна се за корема и заквича като свиня в къпинак. Още един поток и дългоносата жена падна по гръб с още по-пронизителен врясък. Мъжът с копринения елек явно реши, че в края на краищата нямат нужда от помощта му, защото се обърна и се затича към каретата, но тя и него не пощади. Ревът му можеше да заглуши и най-разгневения бик. Жената в каретата го задърпа вътре за елека.
— Благодаря ви, но нямаме нужда от никаква помощ — каза Нинив високо. И учтиво.
Малцина обаче бяха останали да я чуят. След като стана ясно, че тук се използва Единствената сила — това, че някои хора изведнъж заподскачаха и зареваха без видима причина, го подсказа недвусмислено на повечето — всички се разбързаха за някъде другаде. Дългоносата жена се надигна и буквално скочи отзад на червената карета, а кочияшът плесна с камшик и подкара конете през тълпата. Хората заотскачаха от пътя им. Дори крадецът се изниза бързо-бързо.
На Нинив щеше да й е все едно дори земята да се бе отворила и да ги беше погълнала всички. Със свито сърце, тя прокара през Елейн фини потоци от Вятър и Вода, Земя, Огън и Дух, смесени и оплетени един в друг. Сплитът беше прост, дребна работа, въпреки шемета й, и резултатът й позволи да вдиша отново облекчено. Отокът не беше сериозен; костите по черепа на Елейн не бяха счупени. Обикновено щеше да пренасочи същите тези потоци в много по-сложни сплитове — Церенето, което сама бе открила. Но в момента можеше да оформи едва най-простите впридъци. Само с помощта на Дух, Вятър и Вода тя запреде Церенето, знайно и използвано от Жълтите от незапомнени времена.
Очите на Елейн изведнъж се отвориха широко, тя ахна и се загърчи като хваната в мрежа пъстърва, обутите и в пантофки пети заудряха по калдъръма. Това продължи само един миг, разбира се, но за този миг цицината на главата и се сви и изчезна.
Нинив й помогна да се изправи… и почти се бутна в нечия женска ръка, държаща калаено канче, пълно с вода.
— Дори Айез Седай може да ожаднеят след такова нещо — каза шивачката.
Елейн посегна към канчето, но Нинив стисна с пръсти китката й.
— Не, благодарим ви. — Жената сви рамене и докато се обръщаше, Нинив добави с по-различен тон: — Благодарим ви. — Изглежда, ставаше все по-лесно, колкото по-често го повтаряше. Не беше сигурна, че й харесва.