Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Има ли нещо от Държавния департамент? Или от някоя от шпионските служби?
— Нищо — отвърна един полковник от J-2. — Мога да ви предложа спътниково наблюдение на Марианските острови след около час. Вече уведомих Националната разузнавателна служба и Центъра за разузнавателни и кризисни анализи за задачата и за приоритетите.
— Чрез спътника КН-11?
— Да, сър, всички камери работят. Времето е ясно. Ще получим хубави спътникови снимки — увери го разузнавачът.
— Да е имало вчера някаква буря в района?
— Никаква — отговори друг офицер. — Няма никаква причина телефонните услуги да са извън строя. Те разполагат с презокеански телеграф и сателитни връзки. Обадих се на предприемача, който контролира антените. Изобщо не са били предупреждавани. Опитвали са сами да се свържат с хората си и да поискат информация, но няма отговор.
Джексън кимна. Чака толкова дълго, само за да получи потвърждението, нужно му за следващата стъпка.
— Добре, да съставим предупредителна телеграма до всички главнокомандващи. Предупредете министъра на отбраната и началник-щабовете. Сега ще се обадя на президента.
— Доктор Райън, Националният военен команден център на СТЛ, код КРИТИЧНО. Отново адмирал Робърт Джексън. — Думата „КРИТИЧНО“ накара хората да извърнат глави, когато Райън вдигна сигурния телефон.
— Роби, тук е Джак. Какво става? — Всички в комуникационния сектор забелязаха, че съветникът по националната сигурност пребледня. — Роби, сериозно ли говориш? — Той погледна към дежурния свързочник. — Къде се намираме?
— Наближаваме залива Гус бей, Лабрадор, сър. Остават около три часа.
— Изпратете тук горе специален агент Д’Агустино, ако обичате. — Той отмести ръка от слушалката. — Роби, трябва да ми го пратиш по електронната поща… Добре… Все още спи, струва ми се. Дай ми тридесет минути, за да се организираме. Обади се, ако ти трябвам.
Джак стана от стола и се запъти към тоалетната, намираща се в дъното на помещението за екипажа. Успя да не се погледне в огледалото, докато миеше ръцете си. Когато излезе, агентът от тайните служби го чакаше.
— Не сте спали, а?
— Шефът стана ли вече?
— Сър, той даде разпореждане да не го будим, докато не остане само час. Току-що говорих с пилота и…
— Разбуди го, Дага, веднага. После прати горе министър Хансън и Фидлър. Арни също.
— Какво има, сър?
— Ще бъдеш тук и ще чуеш. — Райън изтегли свитъка факсова хартия от подсигурения апарат и зачете. Сетне вдигна поглед. — Не се шегувам, Дага. Направи го веднага.
— Някаква опасност за президента?
— Да допуснем, че има такава — рече Джак и се замисли за миг. — Къде се намира най-близката база с изтребители, лейтенант?
Въпросът „Какво?!“ бе изписан ясно по лицето й.
— Сър, има изтребители F-15 в Отис на нос Код и F-16 в Бърлингтън, Върмонт. И двете са авиогрупи от Националната въздушна охрана, имащи за задача континентална въздушна отбрана.
— Обади им се и им кажи, че президентът би искал да има малко приятели около себе си възможно най-скоро. — Хубавото на говоренето с лейтенанти бе, че те не бяха свикнали да питат защо се дава една заповед дори когато няма видима причина за нея. Това не се отнасяше за служители на тайните служби.
— Докторе, ако се налага да го направите, тогава аз също трябва да зная какво става, и то веднага.
— Да, Дага, сигурно е така. — Когато стигна до втората страница, Райън откъсна първия лист от хартията, излязла от термичния факс.
— Мамка му! — изруга гласно агентът и му го върна. — Ще събудя президента. Трябва да уведомите пилота. Те си вършат работата малко по-различно в такива моменти.
— Дадено. След петнадесет минути, Дага. Става ли?
— Да, сър. — Тя заслиза по виещата се стълба, а Джак се отправи към кабината на екипажа.
— Остават сто и шестдесет минути, доктор Райън. Дългичък полет, нали? — попита любезно полковникът на контролното табло. Усмивката му замръзна мигновено.
Минаването им покрай американското посолство беше чиста случайност. Кларк си помисли, че може би просто му се бе приискало да види знамето. То винаги представляваше приятна гледка на чужда земя дори ако се развяваше над сграда, проектирана от бюрократ с чувство за художественост колкото…
— Някой се е притеснил за сигурността — отбеляза Чавес.