Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Вие казахте, че не сте сам?
— Не, с мене са директорът на полицията и вашият приятел Ягодкин. Вие не можете да си представите колко се зарадва Ягодкин, когато видя, че сте още жива.
— Глупак! — възкликна Феодора. — Той може да си е въобразил, че го любя.
— И на мен тъй се струва — каза генералът. — За това обаче пак вие сте си виновна, защото не сте му дали явно да разбере, че не искате да знаете за него.
Феодора се канеше да отговори на това, но Ягодкин и Кардов пристигнаха. Всеки носеше наръч сухи съчки. Не след дълго огънят пламна.
Ягодкин и Кардов побързаха почти едновременно да я запитат как се е заблудила. Красивата вдовица им разказа цялата история на страданията си.
— Трябва да установим точно мястото на страданията и — каза Кардов, — за да издигнем там по-късно паметник с надпис:
Кардов и Ягодкин се отправиха към пропастта. След няколко минути те се върнаха и Ягодкин сложи в скута на Феодора една кожена ръкавица, без да каже нито дума.
— Това ще е била някоя странна мечка — каза шеговито Кардов. — Тази майстор-мечка е загубила едната си ръкавица. Вижте, генерале, мечката е имала много малка ръка, тъй като ръкавицата е седми номер.
По лицето на Феодора полази руменина. Тя се надигна, сякаш обидена, и каза:
— Занесете ръкавицата там, където сте я намерили. Тя съвсем не ми трябва.
— Отказвам. По-добре е да я запазя за спомен.
— Нямате представа — обърна се Кардов към генерала — как такива дреболии могат да послужат за разкриване на важни работи. За нас, криминалистите, е достатъчно да намерим само една четчица, за да узнаем чии зъби е чистила тя.
— Вярвате ли — попита Феодора, — че и с помощта на тази ръкавица ще откриете нещо такова?
— Не зная това — отвърна той, — но тази ръкавица ми подсказва, че по време на нашия лов тук се е намирала някоя странна личност.
Ягодкин мълчеше. По лицето му се изписа ревност. Нему не се искаше да вярва, че край тази пропаст Феодора е имала среща с някого.
Феодора изказа желание да се върне при дружината. Тя благодари на всички за услугата, а на генерала подаде ръката си, за да я целуне. След това всички се отправиха към замъка. Скоро Феодора отиде в спалнята си, а Ягодкин успя да нагласи работата така, че да бъде до нейната стая. Когато се разделиха, той й прошепна:
— Още днес трябва да говоря с теб.
— Много съм изморена, да отложим за утре — каза тя.
— Не може — отвърна той. — Ти трябва да ме изслушаш и ако не искаш да направиш това, ще разбия вратата и насила ще вляза при тебе.
Феодора цяла се разтрепера.
„Този влюбен глупак е готов да извърши насилие, затова трябва да се съглася“ — помисли си тя.
— След един час ще те очаквам в стаята си — каза Феодора, — но трябва да наредиш работата така, че никой да не види.
— Не се грижи — каза той. — Ще бъдеш доволна от мен. „Трябва да се приравня с него — помисли си тя, след като затвори вратата. — Той вече е пропаднал и още малко ще банкрутира. Ха, ха, ха, и аз ще бъда любовница на един банкрутирал милионер.“
Ягодкин съвсем не предполагаше това, което го очакваше. Когато угасиха лампите и в замъка всичко затихна, Ягодкин се прокрадна по стълбите. С развълнувано сърце той спря пред вратата, зад която се намираше жената, която любеше до полуда.
Имаше да й казва много неща. Искаше да й каже, че днешното й държане е било непоносимо за него. Не биваше с никого да кокетничи, а да бъде само негова — съвсем негова. С трепереща ръка той похлопа три пъти на вратата и тя веднага се отвори. Феодора изглеждаше прекрасна, както бе облечена неглиже. Стаята беше полуосветена, на масата гореше свещ, а през стъклото на прозореца светеше месечината.
Феодора заключи вратата и след това се приближи със скръстени ръце до Ягодкин.
— Имам нещо да ти казвам и те моля да ме изслушаш. Феодора, ти се подиграваш с мене. Случилото се днес ме засегна силно. Аз не мога да понасям кокетството ти, то ще ме накара да полудея.
Феодора се изсмя.
— Нима галантността ми към стария генерал те прави ревнив? Но имаш ли право да ми искаш сметка — каза Феодора, като го погледна строго с големите си очи, — не си ми мъж, нещо повече: не си ми и любовник, защото не можеш да се похвалиш, че съм те удостоила с вниманието си.
— Имаш право, Феодора. За съжаление това е вярно. Позволих да ме водиш за носа, но Бога ми, вече съм решил да сложа край на тази комедия, в която аз играя такава жалка роля. И то още днес. Феодора, ти трябва да бъдеш моя пред целия свят, защото реших по какъвто и да е начин да скъсам с жена си.