Спомен за светлина

„Кръв и пепел, това е неприятно!” Беше забравила за него.

- Хайде по-възпитано, ако обичате - каза Мат и изгледа накриво едната, после другата. - Не ме карайте да ви хвърля и двете на коляното си.

Егвийн го погледна ядосано и Мат задържа погледа й. Опитваше се да отклони гнева й от Фортюона към себе си.

Тя наведе очи към ръката му, неудобно притисната до гърдите й. Фортюона също гледаше другата му ръка.

Мат отдръпна ръцете си, но без да бърза и с привидно равнодушие.

- Хората на този свят се нуждаят от вас двете и им трябвате хладнокръвни, чувате ли ме? Това е по-важно от всички нас. Когато се биете помежду си, Тъмния печели, и толкова. Тъй че престанете да се държите като пикли.

- Много думи ще си кажем за това тази нощ, Кнотаи - закани се Фортюона.

- Обичам думите - отвърна Мат. - Има едни такива много хубави думички. „Усмивка”. Винаги ми е звучала много хубаво. Не мислиш ли? Или, примерно, думите „Обещавам да не убивам Егвийн тутакси затова, че се опита да докосне мен, Императрицата, дано да живея вечно, защото всъщност адски много ни трябва през следващите една-две седмици.” - Изгледа я многозначително.

- Наистина ли се омъжи за него? - попита Егвийн. - Честно?

- Беше… необичайно събитие - отвърна Фортюона. Овладя се и я изгледа ядосано. - Той е мой и нямам намерение да го пускам.

- Вижда се, че не си склонна да пускаш каквото и да е, щом се докопаш до него - каза Егвийн. - Матрим не ме интересува в момента. Армията ти - да. Ще се биеш ли, или няма?

- Ще се бия. Но армията ми не ти е подчинена. Накарай генерала си да ни изпрати предложенията си. Ще ги обсъдим. Но виждам, че ще ти е трудно да защитиш брода срещу нашественика без голям брой от вашите марат-дамане. Ще ти пратя малко от моите сул-дам и дамане да защитят армията ви. Това е всичко, което мога да направя засега. - Обърна се и тръгна към хората си. - Хайде, Кнотаи.

- Не знам как си се забъркал в това - промълви Егвийн на Мат. - Не искам и да знам. Ще направя каквото мога да ти помогна да се освободиш, щом свърши боят.

- Много мило от твоя страна, Егвийн - отвърна Мат. - Но мога сам да се оправя с това. - И затича след Фортюона.

Винаги го казваше това. Щеше да намери начин да му помогне. Егвийн поклати глава и се върна при чакащия Гавин. Лейлвин беше отказала да дойде, макар Егвийн да беше очаквала, че ще се радва да види съотечественици.

- Ще трябва да ги държим под око - каза тихо Гавин.

- Съгласна съм.

- Все пак ще се биеш редом със сеанчанците, въпреки онова, което направиха?

- Стига да държат шараите ангажирани, да. - Егвийн погледна към хоризонта… към Ранд и страховитата битка, в която трябваше вече да се е въвлякъл. - Изборът ни е ограничен, Гавин, и съюзниците ни намаляват. Засега всеки, който е готов да избива тролоци, е приятел. Толкова.