Червени морета под червени небета

Дракаша бе закотвила „Орхидеята“ току до единия дълъг каменен кей в пристанището Болницата и Локи забеляза, че откъм левия борд бяха доплавали десетина малки лодки. Петима-шестима от Синята вахта вардеха входа, а Утгар и Замира преговаряха енергично с един мъж в лодка, препълнена с ананаси.

Ранният следобед бе зает от пристигането и отплаването на лодки. Отбрани жители на Продигал се появяваха и предлагаха за продан всичко — от прясна храна до алхимични дроги, а представителите на независими търговци идваха да разпитват за стоките в трюма и да разглеждат мостри под зоркия поглед на Дракаша. „Орхидеята“ временно се превърна в плаващ пазарен площад.

Към втория следобеден час, когато дъждът утихваше и слънцето започна да прогаря облаците, „Червеният вестоносец“ се показа откъм Търговския проход и пусна котва до „Орхидеята“. Насрин, Гуилем и екипажът се върнаха на борда заедно с неколцината бивши Вестоносци, вече съвзели се достатъчно, че да се вдигнат на крака.

— Какво, по дяволите, прави той тук? — кресна един от тях, щом забеляза Локи.

— Ела с мен — привика го Джабрил и обгърна с ръка раменете му. — Нищо такова, което да не мога да ти обясня. И като съм почнал, ще ти обясня какво представлява така наречената помиярска вахта…

Учената Треган нареди да спуснат лодка във водата, за да посети „Вестоносецът“ и прегледа ранените, които още бяха на борда. Локи помогна да спуснат най-малката лодка, а през това време Треган засече Гуилем на входа.

— Сменихме си каютите — осведоми го троснато тя. — Аз се настаних в старата ти каюта, а ти вземи моята.

— Какво? Какво? Защо?

— Съвсем скоро ще разбереш.

И преди вадранецът да успее да запита още нещо, Треган вече куцукаше надолу, а Замира го хвана за лакътя.

— Какво беше първоначалното предложение на Корабокрушителя за него?

— Два сребърника и паница струпеи от сипаница — отвърна Гуилем.

— Да, но за какво мога да го уговоря разумно?

— Хиляда и сто — хиляда и двеста солария. Ще му трябват две нови стенги, защото и предната се прекърши, само дето не падна. Нови рей, нови платна. Корабът е потяган наскоро и това е от помощ, но един поглед към гредите издава възрастта му. Може би му остават към десет години ползване.

— Капитан Дракаша? — Локи застана до Гуилем. — Мога ли да се осмеля да…

— За онзи план, дето ми говореше ли, Равел?

— Сигурен съм, че мога да му измъкна поне още няколкостотин солария.

— Равел? — Гилем го погледна намръщено. — Равел, бившият капитан на „Червеният вестоносец“?

— Очарован съм от запознанството ни — отвърна Локи.

— Капитане, нужно ми е да заема единствено по-хубави дрехи, няколко кожени чанти и куп монети.

— Какво?

— Спокойно, няма да ги харча. Трябват ми само за показ. И най-добре да ми дадете и Жером.

— Капитане — намеси се Гуилем, — защо Орин Равел е жив, член на екипажа при това, и ви иска пари?