Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Истина, истина, истина.
А сега изникваше и възможността, на която се надяваше.
Без да сваля ледената стена около съзнанието си, избутал магията си на пост пред врага, Дориан пусна дръжката на Дамарис, сякаш недоверието му започваше да се топи.
- Елин май умее да руши чужди кралства, докато брани своето.
- И да прехвърля дълговете си на други.
Дориан застина, но магията му остана бдително на поста си пред тъмната ѝ сила, дебнеща бариерата към съзнанието му.
- Нали заради това идваш? - поинтересува се Майев. - Да се жертваш вместо Елин? - Тя изцъка с език. - Каква загуба е който и да било от двама ви да плаща за безразсъдството на Елена.
- Така е.
Истина.
- Да ти кажа ли какво ми разкри Елин, когато съумях да надникна в съзнанието ѝ?
Дориан не посмя да посегне пак към Дамарис.
- Ти я държа в плен! - изръмжа. - Не искам да чуя и дума.
Майев отметна косата си през рамо и изхъмка.
- Елин се радва, че ти ще се жертваш - каза тя все пак. - Надява се тя самата да закъснее. Ти да изпълниш мисията си, за да ѝ спестиш тежкия избор.
- Тя има вречен и кралство. Не я виня.
Остротата в думите му не беше изцяло фалшива.
- Така ли? Нямаш ли и ти кралство, за което да се грижиш; кралство, също толкова могъщо и достойно колкото Терасен? - Той не отговори и Майев продължи: - Елин е на свобода от седмици. А още не те е открила.
- Континентът е голям.
Многозначителна усмивка.
- Можеше да те намери, ако искаше. Но тя отиде в Аниел.
Дориан знаеше каква игра играеше кралицата. Магията му се отпусна леко. Отвори малка пролука.
Силата на Майев се устреми към нея, търсейки вход към съзнанието му. Но още преди да прекоси прага, той сключи зъби и отново я отблъсна от съзнанието си с ледената стена.
- Ако ме искаш за съюзник, си избрала странен начин да ме привлечеш.
Майев се засмя тихо.
- Нали трябва да пробвам?
Дориан не отговори, а просто прикова проницателен поглед в нея. Престори се, че обмисля предложението ѝ. Сериозният му опит с дворцовите интриги правеше лицето му неразгадаемо.
- Очакваш така лесно да предам приятелите си?
- Това предателство ли е? - поде умислено Майев. - Да намериш друго решение, така че с Елин Галантиус да не платите най-солената цена? Такива бяха намеренията ми към нея от самото начало: да я предпазя от саможертвата пред онези безчувствени богове.
- Те са могъщи същества.
- А къде са сега? - Тя посочи с ръка стаята, крепостта. Отвърна ѝ тишина. - Страхуват се. От мен, от Ераван. От ключовете. - Усмихна му се змийски. - Страхуват се от теб. От двама ви с Елин Носителката на огъня. Защото сте достатъчно силни да ги изпратите в техния свят. Или във вечно забвение.
Дориан не отговори. Имаше известна истина в думите ѝ.
- Защо да не им се опълчите? Защо да се прекланяте пред желанията им? Направили ли са те някога нещо за вас?
Измъченото лице на Сорша проблесна пред очите му.
- Няма друг начин да сложим край на всичко това - каза ѝ най-сетне.
- Има. С ключовете.
Да използват силата им, вместо да ги върнат в портата.
- С тях можем да постигнем всичко - продължи Майев. - Да унищожим Ераван, да изпратим боговете обратно в техния дом, ако това искат. - Тя килна глава. - Да отворим друга врата към спокойни, мирни светове.
Към жената, която несъмнено щеше да срещне там.
Тъмната, хищническа сила, дебнеща съзнанието му, се оттегли, върна се при господарката си.
Елин бе успяла веднъж. Отворила беше врата към Нехемия. Имаше начин. Срещите му с Гавин и Калтейн го потвърждаваха.
- А ако се съюзиш не само с мен, а с цял Адарлан? - попита я накрая.
Майев не отговори. Предложението му сякаш я изненада.
- Защо не сключим по-голям съюз, вместо просто да търсим заедно ключа? - сви рамене Дориан. - Вече нямаш свое кралство и очевидно се оглеждаш за друго. Защо не предоставиш силата си на Адарлан, на мен? Паяците ти могат да се бият на наша страна.
- Едва преди секунда ми се гневеше, задето плених приятелката ти.
- О, още съм гневен. Но не съм толкова горделив, че да отхвърля подобна възможност. Искаш ли кралство? Ела в моето. Съюзи се с мен, помогни ми да вземем онова, което търсим от Ераван, и ще те направя кралица. Господарка на много по-обширна територия, на народ, който няма да се надигне срещу теб. Предлагам ти ново начало.
Тя пак не му отговори и Дориан се облегна на вратата. Олицетворение на дворцовото безгрижие.
- Мислиш, че опитвам да те измамя. Може и така да е.
- А Манон Черноклюна? Обещанията ти към нея?
- Не съм ѝ давал никакви обещания за трона си, пък и тя не ги иска. - Той пак сви рамене, без да крие горчилката в изражението си. - Много бракове се градят на доста по-несигурна основа от тази.