Приключенията на Казанова

— Значи вече няма нужда да ме опознаваш?

— Не, защото вече те познавам напълно и съм сигурен, че ти ще бъдеш моето щастие.

— И ти моето.

— Надявам се.

— Хайде да ставаме и да вървим на литургия. Кой би помислил, че за да си намеря мъж е трябвало не да отида във Венеция, а да се върна оттам!

Станахме и след като закусихме, отидохме на литургия. Остатъкът от предобеда протече незабелязано. След като видях, че Кристина е по-различна от вчерашния ден, попитах я за причината.

— Трябва да е същата — ми каза тя, — която прави и теб така замислен.

— Моето замисляне, скъпа моя, се дължи на щастливата любов, която се обяснява с честта. Работата стана вече съвсем сериозна и любовта се вижда принудена да размисли върху станалото. Отнася се за нашата църковна сватба и ние не можем да я направим през постите, понеже сме в последните дни на карнавала, но пък и не можем да чакаме до Великден, защото времето би ни се сторило твърде дълго. Нужно ни е законно разрешение, за да отпразнуваме нашата сватба. И тъй, нямам ли важна причина, която да ме кара да се замисля?

Вместо отговор тя стана и ме прегърна с нежност. Това, което й казах, бе самата истина, само че не можех да й кажа всичко, което ме правеше замислен. Видях се обвързан със задължение, наистина приятно, но което не бих желал да се осъществи толкова бързо. Не можех да скрия от себе си, че в моята влюбена и благосклонна душа се промъкваше вече известно разкаяние. Това, естествено, ме огорчаваше. Впрочем, бях сигурен, че това очарователно същество не би ме укорило никога за своето нещастие.

Ние имахме цялата вечер пред себе си и понеже тя ми бе казала, че не е виждала никога театър, реших да й предложа това удоволствие още същата вечер. Повиках един евреин, който ни снабди с всичко необходимо за маскиране, и ние отидохме. Влюбеният намира истинска наслада в удоволствието, което доставя на любимото същество. След представлението я заведох в казиното и тя ме разсмя с учудването си, което показа, като видя за пръв път банка за фараон. Нямах достатъчно пари, за да играя сам, но предостатъчно, за да й доставя забавление с една дребна игра. Дадох й десет цехина, като й обясних какво трябва да прави. Тя не познаваше картите, но за по-малко от час пред нея се натрупа купчина от около сто цехина. Накарах я да прекъсне играта и се прибрахме в странноприемницата. Когато бяхме вече в стаята си, й казах да преброи парите, които бе спечелила, и като узна, че всичкото това злато й принадлежи, тя помисли, че сънува.

— О! Какво ли ще каже чичо ми! — извика развълнувано тя.

Хапнахме лека вечеря, след което прекарахме една наистина чудесна нощ. Все пак имахме предвидливостта да се разделим на разсъмване, за да не ни намери добрият пастор заедно. Той дойде много рано и намери всеки в леглото си, потънал в дълбок сън. Събуди ме и аз му дадох пръстена. Той веднага излезе, за да го заложи. Два часа по-късно се върна и ни намери вече облечени, разговарящи до горящата камина. Щом го видя, Кристина скочи и го прегърна, след което му показа всичкото злато, на което бе станала ненадейно притежателка. Каква сладка изненада за добрия стар пастор! Той не знаеше как да изрази възхищението си! Благодари на Бога за чудото, както той го наричаше, и заключи, че ние сме били родени да се ощастливим взаимно.