Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Известно време Пътника остана мълчалив. Кайл, с гръб към тях и с вперени във войниците очи, можеше само да слуша разговора им. Той нагласи постановката на краката си — сега пясъкът бе странно сипкав и податлив, а не като по-рано, когато Хвърчило хвърли котва. Най-накрая Пътника отговори с тъй нисък глас, та Кайл едва го долови:

— Не заставай между мен и моето отмъщение, Джест. Не само ти, но и всички тия, що говорят с теб и несъмнено слушат в същия миг, ще усетите отговора ми. Помисли за това! — внезапно кресна той и уплаши Кайл.

— Това е въпросът, нали така? — отвърна Джест с все още зловещо безизразен, невъзмутим глас. — Дали се намесваме, когато споменатата цел е вече изоставена? Интересен философски въпрос, нали? Може би е достатъчно основание да се приеме излагането на опасност.

— Готов съм — обади се Ереко. Кайл и Преследвача започнаха да се придвижват назад, извърнати на една страна.

— Излагаш се на много по-голяма опасност, отколкото проумяваш — продължи Пътника и прозвуча почти изпълнен със съжаление.

— Иначе няма да е опасност.

Под сандалите на Кайл брегът се разтресе и се развълнува. Съскащ пясъчен поток заля краката му до прасците. Той подскочи, за да запази стойката си, и залитна. Изненадан вик откъм Ереко го накара да извърне глава. Пътника бе изчезнал. Кайл се опули срещу Ереко, който зяпаше голия пясък.

— Не — ужасено промълви гигантът.

— Глупаци такива! — изрева той към Джест. — Нямате представа с кого — с какво — се забърквате!

— Какво може или не може да се случи далеч в друга страна не е важно за нас — произнесе магът и махна с ръка. Оръжията излязоха от дървените и кожени ножници на войниците като едно. Ереко падна на колене и опря ръце в пясъка.

— Вземайте го на борда — изръмжа Преследвача и измъкна извитото си острие. Кайл го хвана за едната ръка, но със същия успех можеше да дърпа ствола на някое дърво. Исполинът се зарови в мекия пясък и се измъкна от хватката на Кайл.

— Нали не ни мислиш за наистина толкоз глупави, та да кръстосаме меч с него? — попита Джест; гласът му все още беше равен, както когато си разменяха любезности вчера.

— О, просто убий тоя мръсник, нали? — каза Преследвача през рамо. Кайл не му обърна внимание, положил ръка върху ръката на Ереко.

— Трябва да тръгваме — моля те!

Войниците напредваха и замахваха с оръжията си, а Изгубените братя отбиха ударите им веднъж, втори път; те удържаха позицията си, а ответните им удари изчегъртваха купчинки от камъчетата на пясъка.