Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Грег й написа писмо.
Скъпа Джаки,
Просто искам да разбера защо избяга от мен преди шест години. Вярвах, че сме много щастливи, но сигурно съм грешал. Това ме тормози, това е всичко. Плашиш се, когато ме видиш, но няма от какво да се боиш. Не съм ядосан, а просто съм любопитен. Никога няма да те нараня. Ти си първото момиче, което въобще съм обичал. Не можем ли да се срещнем просто на по чаша кафе или нещо друго и да поговорим?
Искрено твой,
Грег Пешков
Добави и телефонния си номер и изпрати писмото в деня, когато потегли за Нюфаундленд. Президентът беше решен конференцията да завърши със съвместна декларация. Шефът на Грег, Съмнър Уелс, направи чернова, но Рузвелт отказа да я използва и заяви, че е по-добре Чърчил да бъде оставен да напише първия проект. Грег веднага прецени, че президентът умее да се пазари. Който и да състави първия проект, трябваше да включи — иначе не би било справедливо — нещо от желанията на другата страна наред със своите. С това всъщност исканията на другата страна ставаха минимум, който не подлежи на обсъждане, докато собствените му претенции подлежат на разглеждане. Следователно съставителят винаги започваше в неизгодна позиция. Грег си даде обет да запомни никога да не съставя начален проект. В събота президентът и премиерът обядваха на борда на Огъста. В неделя присъстваха на литургията на борда на Принц Уелски — английското и американското знамена оцветяваха олтара в червено, бяло и синьо. В понеделник сутринта, когато вече бяха приятели, се заеха с подробностите. Чърчил представи план от пет точки. Той зарадва Съмнър Уелс и Гас Дюър заради призива за създаване на ефективна международна организация, която да гарантира сигурността на всички държави — с други думи, едно посилно Общество на народите. И двамата обаче бяха разочаровани, че за Рузвелт това е твърде много. Той го подкрепяше, но се боеше от изолационистите — хората, убедени, че Америка няма нужда от забъркване в неприятностите на останалия свят. Президентът бе изключително чувствителен към общественото мнение и непрекъснато се стараеше да не предизвиква опозиция срещу себе си. Уелс и Дюър не се отказаха; не се отказаха и британците. Събраха се, за да изработят компромис, приемлив и за двамата държавници. Грег водеше записки за Уелс. Групата предложи клауза с призив за разоръжаване „в зависимост от установяването на по-широка и по-трайна система на обща сигурност“. Представиха я на двамата големи мъже, които я приеха.
Уелс и Дюър ликуваха.
Грег не можеше да разбере защо.
— Изглежда твърде малко — рече той. — Цялото това усилие — лидерите на две велики държави, срещнали се след преодоляването на хиляди мили, десетки сътрудници, двадесет и четири кораба, три дни приказки — и всичкото за няколко думи, които дори не съдържат точно това, което ние искаме. — Ние се придвижваме с инчове, а не с мили — усмихнало му отвърна Гас Дюър. — Това е политиката.
IV
Уди и Джоан се срещаха вече пет седмици.
Уди би искал да се вижда с нея всяка вечер, но се въздържаше. Все пак, можа да я види четири пъти през последната седмица. В неделя бяха на плаж; в сряда вечеряха; в петък ходиха на кино, а днес, в събота, щяха да са заедно през целия ден. Не се уморяваше да й говори. Тя бе забавна, интелигентна и хаплива. Харесваше му твърдото й мнение по всички въпроси. С часове обсъждаха нещата, които харесват или ненавиждат. Новините от Европа не бяха добри. Немците продължаваха да побеждават Червената армия. Източно от Смоленск унищожиха съветските Шестнадесета и Двадесета армии, взеха триста хиляди пленници и между тях и Москва останаха само малобройни съветски части. Лошите новини от света не можеха да потиснат въодушевлението на Уди. Джоан вероятно не бе толкова полудяла по него, колкото той по нея. Но можеше да каже, че го обича. Винаги се целуваха за лека нощ и това явно й харесваше, въпреки че не показваше познатата му характерна за нея сила на страстта. Може би защото винаги трябваше да се целуват на обществени места като кина или в коридори, или на улицата до дома й. Когато бяха в апартамента, във всекидневната се намираше поне една от съквартирантките й, а тя все още не го бе поканила в спалнята си. Отпускът на Чък свърши преди седмици и той се върна на Хаваите. Уди все още се чудеше какво да си мисли за признанието на брат си. Понякога се чувстваше шокиран, сякаш светът се е преобърнал наопаки; друг път се питаше какво ли значение има това. Удържа на обещанието си да не казва на никого, дори и на Джоан. Тогава баща му замина с президента, а майка му се върна в Бъфало, за да изкара няколко дни с родителите си. Тъй че Уди разполагаше сам с вашингтонския апартамент — цели девет стаи — за няколко дни. Реши да търси възможност да покани Джоан Рузрок — надяваше се на истинска целувка. Обядваха заедно и отидоха на изложбата Негърско изкуство, атакувана от консервативни писатели, според които такова нещо не съществувало — въпреки неоспоримия талант на хора като художника Джейкъб Лоурънс и скулпторката Елизабет Катлет.