Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Онази нощ бях пияна — обясни тя.
— Знам — съгласи се той. Разбираше какъв е проблемът. Тя се боеше, че той ще я вземе за леконравна.
Каза й:
— Трезвена си още по-изкусителна.
За миг тя доби замислен вид.
— Това беше добре казано — отговори тя. — Печелиш. После го целуна отново — леко, бавно, не с настойчивостта на страстта, а с концентрация, която говореше за нежност.
Твърде скоро той дочу Чък:
— Лека нощ, Даяна!
Джоан прекъсна целувката с Уди.
Той невярващо каза:
— Брат ми малко поизбърза!
Тя се засмя леко.
— Лека нощ, Уди — отговори тя, обърна се и тръгна към сградата. Даяна вече стоеше на вратата и изглеждаше определено разочарована.
Уди избърбори:
— Ще се видим ли още веднъж?
Прозвуча жалко дори на себе си и прокле прибързаността си. Джоан обаче явно не обръщаше внимание.
— Обади ми се — отговори му тя и влезе вътре.
Уди гледаше, докато и двете момичета не изчезнаха, после се обърна към брат си. — Защо не целуваше Даяна по-дълго? — раздразнено го попита той. — Изглежда наистина хубава.
— Не е мой тип — отговори Чък.
— Наистина?
Уди изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото ядосан. — Хубави закръглени гърди, симпатично лице — какво толкова не й харесваш? Щях да я целуна, ако не бях с Джоан.
— Вкусовете ни са различни.
Тръгнаха към апартамента на родителите си.
— Какъв е твоят тип в такъв случай? — запита Уди брат си. — Вероятно трябва да ти обясня нещо, преди да планираш други двойни срещи.
— Добре, какво е то?
Чък спря и принуди Уди да направи същото.
— Трябва да се закълнеш никога да не казваш на нашите. — Кълна се — Уди изучаваше брат си на жълтата светлина на уличните лампи. — И каква е голямата тайна?
— Не харесвам момичета.
— Много е неприятно, съгласен съм, но какво ще правиш? — Имам предвид, че не обичам да ги прегръщам и целувам.
— Какво? Не говори глупости.
— Всички ние сме устроени по различен начин, Уди.
— Добре де, но тогава ти трябва да си обратен.
— Да.
— Какво, да?
— Да, обратен съм.
— Голям майтапчия си.
— Не се шегувам, Уди, напълно съм сериозен.
— Ти си обратен?
— Точно това съм. Не съм го избирал. Когато бяхме хлапета и започнахме да се празним, ти си си въобразявал едри гърди и някои интимни части с известно окосмяване. Никога не съм ти казвал, че аз си мислех за големи твърди членове.
— Чък, това е отвратително!
— Не, не е. Някои момчета са такива. Повече, отколкото си мислиш — особено във флота.
— Във флота има педали?
Чък кимна енергично.
— Много.
— Добре де… Как го разбираш?
— Обикновено се разпознаваме. Както евреите винаги познават кой е евреин. Например, келнерът в китайския ресторант.
— И той ли е такъв?
— Не го ли чу как казва, че харесва сакото ми?
— Да, но нищо не ми мина през ума.
— Е, това е.
— Харесвал те е?
— Предполагам.
— Защо?
— Вероятно по същата причина, по която Даяна ме хареса, Дявол да го вземе, та аз изглеждам по-добре от теб.
— Това е ненормално.
— Хайде да си вървим вкъщи.
Продължиха нататък. Уди все още бе замаян.
— Искаш да кажеш, че има и китайски педали?
— Разбира се! — засмя се Чък.
— Чудно — човек никога не си мисли, че и китайците са такива. — Не забравяй — ни дума никому, особено на родителите ни. Бог знае какво ще кажат.
След малко Уди постави ръка на раменете на брат си.
— Е, какво пък — изрече той. — Поне не си републиканец.
III
Грег Пешков отплава със Съмнър Уелс и президента Рузвелт на борда на тежкия крайцер Огъста към залива Пласентия край Нюфаундленд. В конвоя бяха бойният кораб Арканзас, крайцерът Тъскалуза и седемнадесет фрегати. Хвърлиха котва в две дълги редици, с голямо разстояние между тях. В девет сутринта на девети август, събота — слънчев ден — екипажите на двадесетте съда се наредиха на перилата в парадни униформи за пристигането на британския боен кораб Принц Уелски, придружаван от три фрегати; той величествено премина между редиците кораби с министър-председателя Чърчил на борда. Грег не беше виждал по-впечатляваща демонстрация на сила и изпитваше удоволствие, че е част от нея. Но изпитваше и притеснение. Надяваше се немците да не знаят за тази среща. Разберяха ли, една подводница можеше да ликвидира двамата лидери на останалото от западната цивилизации и Грег Пешков. Преди да напусне Вашингтон, Грег отново се срещна с детектива Том Кранмър. Той му даде адрес — къща в евтин квартал, оттатък Юниън Стейшън. — Тя е келнерка в Университетския дамски клуб до Риц-Карлтън, и затова сте я виждали два пъти в същия квартал — обясни Кранмър, докато слагаше в джоба си хонорара. — Предполагам, че не й е провървяло с актьорството — но все още продължава да се представя като Джаки Джейкс.