Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 210 211 212 213 214 215 216 217 218 ... 384
Перейти на страницу:

— Онази нощ бях пияна — обясни тя.

— Знам — съгласи се той. Разбираше какъв е проблемът. Тя се боеше, че той ще я вземе за леконравна.

Каза й:

— Трезвена си още по-изкусителна.

За миг тя доби замислен вид.

— Това беше добре казано — отговори тя. — Печелиш. После го целуна отново — леко, бавно, не с настойчивостта на страстта, а с концентрация, която говореше за нежност.

Твърде скоро той дочу Чък:

— Лека нощ, Даяна!

Джоан прекъсна целувката с Уди.

Той невярващо каза:

— Брат ми малко поизбърза!

Тя се засмя леко.

— Лека нощ, Уди — отговори тя, обърна се и тръгна към сградата. Даяна вече стоеше на вратата и изглеждаше определено разочарована.

Уди избърбори:

— Ще се видим ли още веднъж?

Прозвуча жалко дори на себе си и прокле прибързаността си. Джоан обаче явно не обръщаше внимание.

— Обади ми се — отговори му тя и влезе вътре.

Уди гледаше, докато и двете момичета не изчезнаха, после се обърна към брат си. — Защо не целуваше Даяна по-дълго? — раздразнено го попита той. — Изглежда наистина хубава.

— Не е мой тип — отговори Чък.

— Наистина?

Уди изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото ядосан. — Хубави закръглени гърди, симпатично лице — какво толкова не й харесваш? Щях да я целуна, ако не бях с Джоан.

— Вкусовете ни са различни.

Тръгнаха към апартамента на родителите си.

— Какъв е твоят тип в такъв случай? — запита Уди брат си. — Вероятно трябва да ти обясня нещо, преди да планираш други двойни срещи.

— Добре, какво е то?

Чък спря и принуди Уди да направи същото.

— Трябва да се закълнеш никога да не казваш на нашите. — Кълна се — Уди изучаваше брат си на жълтата светлина на уличните лампи. — И каква е голямата тайна?

— Не харесвам момичета.

— Много е неприятно, съгласен съм, но какво ще правиш? — Имам предвид, че не обичам да ги прегръщам и целувам.

— Какво? Не говори глупости.

— Всички ние сме устроени по различен начин, Уди.

— Добре де, но тогава ти трябва да си обратен.

— Да.

— Какво, да?

— Да, обратен съм.

— Голям майтапчия си.

— Не се шегувам, Уди, напълно съм сериозен.

— Ти си обратен?

— Точно това съм. Не съм го избирал. Когато бяхме хлапета и започнахме да се празним, ти си си въобразявал едри гърди и някои интимни части с известно окосмяване. Никога не съм ти казвал, че аз си мислех за големи твърди членове.

— Чък, това е отвратително!

— Не, не е. Някои момчета са такива. Повече, отколкото си мислиш — особено във флота.

— Във флота има педали?

Чък кимна енергично.

— Много.

— Добре де… Как го разбираш?

— Обикновено се разпознаваме. Както евреите винаги познават кой е евреин. Например, келнерът в китайския ресторант.

— И той ли е такъв?

— Не го ли чу как казва, че харесва сакото ми?

— Да, но нищо не ми мина през ума.

— Е, това е.

— Харесвал те е?

— Предполагам.

— Защо?

— Вероятно по същата причина, по която Даяна ме хареса, Дявол да го вземе, та аз изглеждам по-добре от теб.

— Това е ненормално.

— Хайде да си вървим вкъщи.

Продължиха нататък. Уди все още бе замаян.

— Искаш да кажеш, че има и китайски педали?

— Разбира се! — засмя се Чък.

— Чудно — човек никога не си мисли, че и китайците са такива. — Не забравяй — ни дума никому, особено на родителите ни. Бог знае какво ще кажат.

След малко Уди постави ръка на раменете на брат си.

— Е, какво пък — изрече той. — Поне не си републиканец.

III

Грег Пешков отплава със Съмнър Уелс и президента Рузвелт на борда на тежкия крайцер Огъста към залива Пласентия край Нюфаундленд. В конвоя бяха бойният кораб Арканзас, крайцерът Тъскалуза и седемнадесет фрегати. Хвърлиха котва в две дълги редици, с голямо разстояние между тях. В девет сутринта на девети август, събота — слънчев ден — екипажите на двадесетте съда се наредиха на перилата в парадни униформи за пристигането на британския боен кораб Принц Уелски, придружаван от три фрегати; той величествено премина между редиците кораби с министър-председателя Чърчил на борда. Грег не беше виждал по-впечатляваща демонстрация на сила и изпитваше удоволствие, че е част от нея. Но изпитваше и притеснение. Надяваше се немците да не знаят за тази среща. Разберяха ли, една подводница можеше да ликвидира двамата лидери на останалото от западната цивилизации и Грег Пешков. Преди да напусне Вашингтон, Грег отново се срещна с детектива Том Кранмър. Той му даде адрес — къща в евтин квартал, оттатък Юниън Стейшън. — Тя е келнерка в Университетския дамски клуб до Риц-Карлтън, и затова сте я виждали два пъти в същия квартал — обясни Кранмър, докато слагаше в джоба си хонорара. — Предполагам, че не й е провървяло с актьорството — но все още продължава да се представя като Джаки Джейкс.

1 ... 210 211 212 213 214 215 216 217 218 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)