Драконите на сломеното слънце [bg]

Пратеникът пристъпи напред и посочи с пръст мястото.

— Както виждате, Ваше величество, следвали са Тон-Талас и са навлезли в страната там, където реката пресича щита. Нямаме основания да вярваме, че възнамеряват да се отклоняват от нея, понеже ще ги отведе право в Силваност.

Силван изучи внимателно картата.

— Съгласен съм. Нямат причина да изоставят пътя, който върви успоредно на Тон-Талас. В противен случай рискуват да се изгубят сред пущинака. Знаят, че сме ги забелязали. Безсмислено е да се крият. Имат безброй причини да се движат с възможно най-голяма бързина. Вероятно разчитат, че все още сме в шок от внезапното нахлуване и възнамеряват да ни нападнат, преди да сме успели да се организираме.

Докато произнасяше последното, той изгледа генерала многозначително. Лицето на Конал остана твърдо като камък, без най-малката следа от изражение. Той не каза нищо.

— Предполагам, че тук — постави показалец върху картата младежът — ще бъде идеалното място да ги нападнем. Врагът ще се спусне от хълмовете и ще открие, че силите ни са се пръснали в долината. Веднага ще разберат, че са попаднали в капан между реката от едната страна и възвишенията зад гърба им. Така няма да успеят да се разгърнат както трябва. Докато пехотата ги атакува фронтално, една кавалерийска рота може да ги обходи и да ги удари в гръб. Постепенно ще ги обхванем в челюсти — пръстът му описа полукръг — и ще ги погълнем.

Кралят вдигна очи. Генералът се взираше в картата намръщено и със скръстени на гърба ръце.

— Прекрасен план, Ваше величество — обади се Глокъс с впечатлен тон.

— Генерал Конал? — настоя Силван.

— Може и да проработи — процеди злобно той.

— Единственото, което ме тревожи, е, че рицарите могат да решат да се скрият в пущинака — допълни младежът. — Ако го направят, ще ни затруднят доста, докато ги принудим да излязат на открито.

— Ха! Ще ги изровим от всяка дупка, в която се напъхат! — заяви Конал.

— Струва ми се, че войниците ви не могат да намерят дори огромен дракон, генерале — отвърна Силван. — Търсите Циан Кръволока от трийсет години. Ако армията на човеците реши да се пръсне, сигурно ще ни отнеме цял век, докато ги издирим.

Глокъс избухна в смях, карайки Конал да му хвърли поглед, в който се четеше безпогрешна заплаха.

— Не намирам нищо забавно в думите ви — произнесе той. — И преди всичко, как това люпило на злото е успяло да се промъкне под безценния ти щит, Глокъс? Обясни ми това.

— Уверявам ви, генерале, нямам ни най-малка представа — отговори съветникът и лицето му отново се смрачи от безпокойство. — Поне засега. Но е намесена магия. Направо се подушва.

— Подушвам единствено смрадта на човеци — отговори рязко Конал.

— Предлагам да заловим жива странната жена, която ги води. Много ми се иска да поговоря с нея. Наистина много — добави намръщено Глокъс.