Лебедова песен [bg]

53

Една висока фигура с дълъг черен балтон с лъскави сребристи копчета вървеше през изпепелените руини на Броукън Боу, Небраска. По главната улица на града лежаха безброй трупове, а подобните на танкове камиони на Армията на съвършенството минаваха през онези, които се изпречеха на пътя им. Някои войници товареха камиони с плячка — чували с царевица, брашно, фасул и варели с масло и бензин. Една купчина с пушки и пистолети очакваше оръжейната бригада, която да ги прибере. Телата бяха съблечени от бригадата по облеклото, а членове на квартирната бригада събираха тенти, от които мъртвите вече нямаше да имат нужда. Механичната бригада отговаряше за изобилието от коли, каравани и камиони, които бяха попаднали в ръцете на победителите. Онези, които бяха в изправност, щяха да бъдат превърнати в разузнавателни и транспортни средства, а от другите щяха да вземат гумите, двигателите и всичко, което можеше да бъде използвано.

Мъжът с черния балтон и с излъсканите до съвършенство абаносови ботуши, които хрущяха върху изпепелената земя, се интересуваше от едно-единствено нещо. Той застана пред купчина с трупове, чиито дрехи бяха съблечени и нахвърлени в кашони, и разгледа лицата им на светлината на близката клада. Войниците около него спираха работа, за да му отдадат чест. Той бързо им отвръщаше и продължаваше с огледа. След като не намери търсеното, отиде при следващата купчина с трупове.

— Полковник Маклин! — провикна се един глас над грохота на преминаващите камиони и мъжът в черния балтон се обърна. Светлината от огньовете падна на черната му кожена маска, която покриваше лицето му. Дясното око на Джеймс Б. Маклин беше грубо зашито, но през другото си студено синьо око полковникът погледна приближаващата фигура. Под балтона си носеше сиво-зелена униформа и .45-калибров пистолет с перлена дръжка на кръста. На джоба на гърдите му се мъдреше кръгла черна емблема с пришити със сребърен конец букви „АНС“. На главата му беше нахлузена тъмнозелена вълнена шапка.

Облеченият в подобна униформа под дебелото си палто Джъд Лори се появи от пушека. На рамото му беше увесен автомат „М-16“, а през гърдите му минаваше патрондаш с муниции. Посивялата червена брада на Джъд Лори беше късо подрязана, а косата му беше подстригана почти до скалпа. През челото му минаваше дълбок белег, който започваше от лявото му слепоочие и продължаваше диагонално през косата му. През седемте години, в които следваше Маклин, Лори беше свалил повече от десет килограма мазнини и сега тялото му беше твърдо и мускулесто. Чертите на лицето му се бяха променили по неприятен начин, а очите му бяха хлътнали в орбитите си.