Златният бряг [bg]

В картината бяха, разбира се, Каролин и Едуард. Радвах се, че ги бях предупредил за това, защото сега, като го научеха от други източници, щяха да кажат:

— Да, знаем за това и подкрепяме баща си във всичко, което върши.

Какви чудесни деца. Във всеки случай смятах, че Каролин ще успее външно да запази спокойствие, но вътрешно ще се разтревожи. Това момиче изживяваше всичко вътре в себе си. Едуард щеше да започне да събира изрезки от вестници. Но мен не ме интересува преценката на децата, включително на моите собствени.

Колкото до сестра ми, Емили, тя сама бе преживяла това отхвърляне на ценностите на едрата буржоазия и вече бе доплувала до другия бряг. Знаех, че ще стои там и ще ме чака и когато стигна до нея и я благословя, няма да иска да знае нищо за пътуването ми — само това, че съм го направил.

Етел Алърд. Ето ви сега едно трудно посещение. Ако трябваше да се обзалагам, бих казал, че тя тайно е доволна, че още един от тези със синята кръв се е разкрил като нравствено покварен. Особено след като бях аз, защото тя така и не бе успяла да намери нито една пукнатина в блестящата ми броня. Искам да кажа, аз не биех жена си (освен по нейно собствено желание), не дължах пари на търговците, не използвах вратарската къщичка, за да чукам чужди жени, ходех на църква, почти никога не се напивах и се отнасях с нея твърде добре.

— Но — ще ме попита тя — какво добро сте направили напоследък, мистър Джон Сатър?

— Никакво, Етел. О, боже.

Само се радвам, че Джордж не доживя да види това, защото то със сигурност щеше да го убие. А ако не го убиеше, той щеше да ми досажда с високомерното си и неодобрително отношение и тогава аз щях да го убия.

Но, нали знаете, винаги има нещо светло дори в камара конски изпражнения. Например преподобният мистър Ханингс щеше тайно и самодоволно да злорадства, че е излязло наяве какъв съм: протеже на мафията, което вероятно е продавало наркотици, за да си купува пиене. Харесваше ми идеята, че той вероятно беше щастлив. Бях щастлив, че той беше щастлив. С нетърпение чаках следващата неделя, за да отида на църква и да пусна в кутията за дарения плик с хиляда долара в него.

После, жените: на първо място Сали Грейс Рузвелт, на която описанието на Сюзън на дон Белароса й се бе сторило толкова интересно. След това Берил Карлайл, която, сигурен съм, сега щеше да си свали гащичките още при влизането ми в стаята й. А имаше и други жени, като например сладката Тери, които щяха да ме приемат малко по-сериозно след всичко това.