Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Затвори телефона и почти като че ли говореше на себе си, ми каза:
— Целувки от жена ти.
На кого?
Някой почука на вратата и Вини скочи и изчезна във фоайето. Лени извади пистолета си и си го сложи в скута. Не след дълго се появи сервитьор от обслужването по стаите, който тикаше маса на колелца, върху която имаше бутилка шампанско, поднос с различни видове сирена и фруктиера с плодове.
— Поздрави от управителя, сър — каза сервитьорът.
Белароса направи знак на Вини и той даде бакшиш на сервитьора, който се поклони и излезе.
— Искаш ли малко шампанско? — попита ме Белароса.
— Не.
— Искаш ли да се обадиш на жена си и да й кажеш от какво имаш нужда?
— Не.
— Аз ще набера вместо теб. Ето… — Той взе телефона. — Иди да говориш от твоята стая. Аз ще набера.
— По-късно, Франк. Затвори телефона.
Той сви рамене и го затвори.
Вини включи телевизора за новините в пет часа. Не очаквах, че ще сме главното събитие на деня, но се появи водещият, Джеф Джоунз, и започна:
— Сензационната новина днес: Франк Белароса, смятан за глава на най-голямата от петте престъпни фамилии в Ню Йорк, бе арестуван тази сутрин от ФБР в разкошната си къща на Лонг Айлънд. Белароса бе обвинен със запечатан обвинителен акт от 16 точки в убийството на Хуан Каранза, колумбийски наркотрафикант, който бе жестоко убит на „Гардън Стейт Паркуей“ на 14-и януари тази година.
Джеф Джоунз продължи да чете новините от механичния суфльор, като че ли наистина за пръв път ги виждаше. Откъде ги намират тези типове?
— И изненадващо — каза Джоунз съдия Сара Роузън освободи Белароса под гаранция от пет милиона долара, след като известният адвокат на гангстера, Джон Сатър, предложи себе си за свидетел — алиби на своя клиент.
Джоунз бръщолеви още малко за това.
Питах се дали Сюзън си спомня сутринта на 14-и януари. Нямаше значение дали си я спомня или не, тъй като знаех, че ще ме прикрие, за да мога аз да прикрия Франк Белароса.
— О, какви сложни паяжини плетем и така нататък. Мистър Сейлъм ме научи на това, когато бях в шести клас.
Сега Джеф Джоунз казваше:
— Включваме Бари Фрийман на живо от имението на Франк Белароса на Лонг Айлънд. Бари?
На екрана се появиха портите на Алхамбра и Бари Фрийман каза:
— Това е домът на Франк Белароса. Много от именията тук, по Златния бряг на Лонг Айлънд, имат имена и тази къща, разположена сред двеста акра дървета, морави и градини, се нарича Алхамбра. А тук, при главните порти към имението, се намира будката на пазача — тук, зад мен, което всъщност е вратарската къщичка, в която живеят двама, а вероятно и повече от телохранителите на Белароса.
Камерата даде по-отблизо вратарската къщичка и Фрийман продължи:
— Няколко пъти натиснахме звънеца ето там, викахме и чукахме на вратата, но никой не иска да разговаря с нас.
Телескопните лещи на камерата бавно пропълзяха по дългата алея за коли и на екрана се появи неясният образ на главната къща. — В тази великолепна къща — каза Фрийман — живее Франк Белароса Епископа с жена си Анна.
Чух Франк да казва:
— Какво общо има, по дяволите, всичко това?
Фрийман продължи, описвайки начина на живот на богатия и ползващ се с лоша слава обитател на Алхамбра.
— Сред приятелите си — каза Фрийман — и в средствата за масова информация Белароса е известен като донът — денди.
— По-добре да избягват да ме наричат така в лицето — каза Белароса.