![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Всъщност не всеки, който се намираше в апартамента в „Плаза“, бе дошъл да отдаде почитта си и да се закълне във вярност. Някои от мъжете се появиха със собствената си свита — хора с неприятни лица, чиито прегръдки и целувки бяха само за показ. Това бяха хора, дошли тук за информация. Между тях бяха четиримата мъже, с които Белароса разговаря в „Джулио“, както и мъжът със стоманения поглед, който бе влязъл по-късно с телохранителя си. Белароса и тези хора изчезваха в спалнята му и се появяваха след десет-петнайсет минути, прегърнали се един друг през раменете, но не можех да кажа кой кого е прецакал.
На определени моменти в голямата гостна се събираха около сто човека и макар, както казах, постоянно да влизаха и излизаха, по приблизителните ми изчисления докъм 10 часа през стаята сигурно бяха минали около 200–300 души. Чудя се как ли изглежда служебното им празненство за Коледа.
Белароса почти не ми обръщаше внимание, но искаше да стоя в стаята, вероятно за да ме показва или за да ме потопи в мафията, а може би дори за да ме впечатли със своя свят. Във всеки случай той не ме представи почти на никого, не получих никакви прегръдки и целувки, а само няколко изненадващо вяли ръкостискания. Но това не ме отчайваше. Всъщност забелязах, че тези хора въобще не придаваха значение на запознаването и почти не си даваха труд да го правят или да го признават дори помежду си. Това ми се стори странно, но вероятно причината бе в културната ми принадлежност; искам да кажа, че в моето общество, а и въобще при американците, запознаването е важно нещо и се е случвало дори да ме представят на нечия прислужница или на нечие куче. Но у Белароса и приятелите му бе вкоренено, изглежда, това чувство за секретност, мълчание и потайност, което спестяваше много празни приказки, включително имената на хората.
Бях започнал да мисля, че това парти е нещо като „само за италианци“, но тогава се появи Джак Уейнстейн и за пръв път в живота си бях толкова щастлив, че виждам адвокат евреин.
Уейнстейн дойде направо при мен и се представи. Той, изглежда, съвсем не изпитваше професионална завист и дори каза:
— Хубава работа свършихте. Аз никога нямаше да мога да го измъкна.
— Вижте, мистър Уейнстейн…
— Джак. Казвам се Джак. Теб как те наричат, Джак или Джон?
Всъщност, наричат ме мистър Сатър, но отвърнах:
— Джон. Виж, Джак, смятам, че трябва да се оттегля вече от този случай. Не се занимавам с криминални дела и просто не знам как се работи на „Фоли Скуеър“.
Той ме потупа по рамото.
— Не се тревожи, приятелю. Аз ще съм зад кулисите през цялото време. Ти просто ще омайваш съдията и съдебните заседатели. Ще им харесаш.
Усмихнах се от учтивост и го разгледах за момент. Той беше висок, слаб мъж на около 50 години, много мургав, с тъмни очи и нос, който може да се нарече семитски или римски; всъщност Уейнстейн можеше да мине на paesano. Джовани Уейнстейн.
— Не трябваше да казваш онова за Ферагамо — осведоми ме той. — За анормалното държание в съда. Лудите хора много се засягат, когато някой ги нарече луди.
— Майната му.
Уейнстейн ми се усмихна.
— Във всеки случай — продължих аз — знаеш, разбира се, че Франк не мисли, че ще се стигне до процес. Той смята, че или ще го… разбираш ли… преди това, или че Ферагамо ще се откаже от случая поради липса на доказателства.
Уейнстейн погледна и през двете си рамена и каза тихо:
— Затова е всичко тук. Това събиране. Това са обществени връзки. Той трябва да покаже, че не го е страх, че се ползва с подкрепата на бизнеспартньорите си и че все още може успешно да ръководи предприятията си. — Усмихна се — Capisce?
— Capisco.
Той се разсмя. Човече, как добре се забавлявахме.
— И няма да ти натяквам, Джон — каза той, — за онова изявление, което направи на стълбите, защото и аз самият съм правил тази грешка няколко пъти, когато още бях нов в тази работа. Но трябва да внимаваш. Тези хора говорят на някакъв свой английски. Да вземем например думите „приятел“ и „говоря“. Ако някой тук ти каже „Ей, приятел, ела навън да си поговорим“, не отивай. Същото като „Ела да се разходим“. Capisce?
— Разбирам, но…
— Просто ти казвам за тези неща — изрази, нюанси, двусмислени думи и т.н. Просто внимавай. И не се притеснявай за израженията на лицата или жестовете с ръцете. Така или иначе, никога няма да ги разбереш. Просто слушай внимателно, наблюдавай внимателно, дръж ръцете си спокойни, лицето безизразно и говори съвсем малко. Ти си от протестантите, способен си на това.