Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Промяната не настъпва бързо — отговори Мамут. — След известно време хората престават да се обръщат към него. Отиват при някого, който може да ги поведе на успешен лов или да разреши проблемите им по-удачно. Понякога водачът се отказва от положението си, понякога бивакът просто се разпада, едни тръгват след новия водач, други остават при стария. Но водачите обикновено не отстъпват лесно поста и властта си и това може да създаде проблеми, дори да доведе до сбивания. Тогава въпросът се отнася за разрешаване в Съветите. Водачът или водачката, които са споделяли водачеството с някого, който е причинил неприятности, или е отговорен за някакъв проблем, рядко имат възможността да създадат нов бивак, макар че вината може да не е тяхна — Мамут се поколеба и Айла забеляза, че очите му се стрелнаха към старата жена от Огнището на Жерава, която разговаряше с Нези. Хората искат да имат водачи, на които да могат да разчитат, и не се доверяват на такива, които имат проблеми… или са преживели трагедии.
Айла кимна и Мамут долови, че го е разбрала, че е схванала, и онова, което беше казал, и онова, което се подразбираше. Разговорът продължи, но мислите на Айла отново се върнаха към Клана. Брун беше добър водач, но какво щеше да стане с неговия клан, ако Брод не беше такъв? Чудеше се, дали биха потърсили нов водач и кой би могъл да бъде той. Много време щеше да мине, докато порасне синът на неговата стопанка. Изведнъж упорстващото безпокойство, което не преставаше да човърка съзнанието и, излезе наяве.
— Къде е Вълчо? — попита тя.
Не го беше виждала от началото на спора, останалите също не знаеха къде е. Всички започнаха да го търсят. Айла прерови нара, после претърси всяко ъгълче на огнището, дори преграденото място за коша с пепелта и конския тор, което беше показала на вълчето. Започваше да изпитва същата паника, която обзема майката, при изчезване на детето и.
— Айла, ето го! — чу тя Торнек и въздъхна с облекчение, но стомахът и се сви, когато той добави: — Фребек го носи.
Изненадата и прерасна в почти пълно недоумение, когато го видя да се приближава. И тя не беше единствената, която се взираше в него с невярващи очи.
Фребек, който никога не пропускаше възможността да покаже пренебрежението си към животните на Айла, или към самата нея заради връзката и с тях, беше гушнал вълчето нежно. Предаде и го, но тя забеляза в жеста му моментно колебание, сякаш не му се щеше да се разделя с мъничето, и долови в погледа му известна мекота, каквато по-рано не беше забелязвала.
— Трябва да се е уплашило — обясни Фребек. — Фрали каза, че изведнъж се появило в огнището. Скимтяло. Не разбрала откъде се взело. Повечето деца също били там и Крисавек го взел и го сложил на складовата платформа до горния край на леглото си. Но там има дълбока ниша в стената. Тя отива доста надълбоко в хълма. Вълчето я намерило и се напъхало съвсем навътре, а след това не искало да излезе.
— Сигурно му е напомнила за бърлогата му — каза Айла.
— Така каза и Фрали. На нея и беше доста трудно да го измъкне, както е наедряла сега, а освен това, мисля, че се страхуваше, след като чу какво каза Диджи за теб и за влизането ти във вълчата бърлога. Не даваше и на Крисавек да влезе, за да го измъкне. Когато отидох там, трябваше да се пъхна вътре и да го извадя. — Фребек направи пауза и когато продължи, Айла долови нотка на учудване в гласа му. — Когато стигнах до него, то беше толкова радостно, че ме вижда, че ми изблиза цялото лице. Опитах се да го спра — Фребек си придаде по-неангажиран вид, за да прикрие факта, че явно е бял трогнат от естествените подкупващи маниери на изплашеното вълче. — Но като го сложих на земята, то започна да скимти и не спря докато не го взех на ръце отново. — До този момент вече се бяха събрали няколко души. — Не знам защо беше си избрало Огнището на Жерава или мен, за да се скрие, когато е търсило безопасно място.
— Сега то възприема бивака като своя глутница и знае, че ти си член на бивака, особено след като си го измъкнал от бърлогата, която е намерило — отвърна Айла, опитвайки се да възстанови обстоятелствата.
Фребек бе все още смутен от победата си, когато се върна в огнището си; изпитваше и нещо по-дълбоко, което го караше да чувства някаква непривична топлина — усещането за принадлежност към общността като равен. Не бяха го пренебрегнали, нито му се бяха присмели. Талут винаги го изслушваше, сякаш статусът на Фребек го изискваше, а Тюли, самата водачка, беше предложила да му отстъпи площ от собственото си пространство. Дори Крози застана не негова страна.