Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Това съобщение ще бъде повтаряно на всеки петнадесет минути по Шести канал, който е достъпен за всички — оповести друг глас.
— Кучият му син! — прошепна Ореза.
— Питам се коя е рекламната им агенция — подхвърли Бъроус и отиде да превърти видеокасетата отначало.
— Можем ли да му вярваме? — попита Исабел.
— Кой знае? Имате ли някакви оръжия?
Португалеца поклати глава.
— Не. Даже не зная дали на това парче скала има закон за регистриране на оръжията. Пък и трябва да си луд, за да се нахвърлиш върху войници, нали?
— Ще им бъде много по-лесно, ако не се налага да пазят гърба си. — Бъроус започна да връща батериите в спътниковия телефон. — Имаш ли номера на онзи адмирал?
— Джексън слуша.
— Тук лейтенант Ореза, сър. Записвате ли разговора?
— Да. С какво разполагате?
— Ами вече е официално, сър — докладва сухо Ореза. — Те току-що направиха изявление по телевизията. Записахме го. Включвам видеокасетофона. Ще държа телефона непосредствено до високоговорителя.
„Генерал Токикичи Арима“ — написа Джексън на един бележник и го подаде на един сержант.
— Нека момчетата от разузнаването да проверят името.
— Слушам, сър. — Сержантът изчезна мигновено.
— Майоре! — извика след това Роби.
— Да, адмирале?
— Качеството на звука е много добро. Прати едно копие от записа на шпионите за анализ на гласа. После искам напечатано копие, което да е готово възможно най-бързо, за да го изпратя на хиляда места.
— Тъй вярно.
През останалото време Джексън просто слушаше, намерил спокойно островче в едно море на лудостта или поне така изглеждаше.
— Това е — каза Ореза, когато изявлението свърши. — Искате ли предоставения номер, адмирале?
— Не, не веднага. Добра работа, лейтенант. Има ли нещо друго за докладване?
— Самолетите продължават да пристигат редовно. Преброих четиринадесет от последния ни разговор.
— Добре. — Роби направи необходимите записки. — Чувствате ли се в непосредствена опасност?
— Не виждам хора, тичащи наоколо с оръжия, адмирале. Забелязахте ли, че не споменаха нищо за американски поданици на острова?
— Не, не съм. Добро попадение. — „Опа!“
— Положението не ми харесва особено, сър. — Ореза му предаде набързо случилото се на яхтата му.
— Не мога да ви виня, лейтенанте. Страната ви работи по въпроса, разбирате ли?
— Това го казвате вие, адмирале. Няма да излъчвам известно време.
— Добре. Дръжте се — заповяда Джексън. Нареждането беше неискрено и те и двамата го знаеха.
— Прието, край.
Роби постави слушалката обратно на вилката.
— Мнения?
— Искате да кажете нещо различно от „Всичко е адски откачено“? — запита една жена, щабен офицер.
— За нас може да е откачено, обаче за някого е дяволски логично. — Джексън знаеше, че няма смисъл да я разпердушини заради забележката й. Щеше да им е нужно повечко време, преди наистина да приемат положението. — Има ли някой, който не вярва на информацията, получена досега? — Той се огледа. Присъстваха седем командири, а и хората не ги избираха да служат в Националния военен команден център заради глупостта им.
— Може да е откачено, сър, но всичко продължава да се стича по един и същи начин. Всеки пост, с който се опитахме да се свържем, е изключен. Навсякъде би трябвало да има дежурни служители, обаче никой не вдига телефона. Сателитните връзки не работят. Четири военновъздушни бази и един боен пункт, с които нямаме връзка. Всичко е истина, сър. — Тя поправи грешката си с повторното си изказване.