20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Не, това е крал Чарлз I, добрият крал Чарлз, който граби поданиците си заради наследството им.
Чарлз вдигна очи към безсрамника, който говореше така, но не го позна. Обаче тихото благочестиво величие на лицето му накара Мордаунт да сведе поглед.
— Добър ден, господа — каза кралят на двамата благородници, като ги видя, единият в ръцете на д’Артанян, другият в ръцете на Портос. — Денят беше злополучен, но, слава богу, вие не сте виновни за това. Де е моят стар Уинтър?
Двамата благородници обърнаха глави и не отговориха. — Там, дето е и Страфорд!1 — каза острият глас на
Мордаунт.
Чарлз потрепера: демонът попадна в целта. Страфорд беше вечното му гризене на съвестта, сянката на дните му, кошмарът на нощите му.
Кралят погледна около себе си и видя в краката си труп.
Трупът на лорд Уинтър.
Чарлз не извика, не пророни нито сълза, само лицето му побледня още по-силно: той застана на едно коляно, вдигна главата на лорд Уинтър, целуна го по челото, свали от него сложената му неотдавна лента на Светия дух и благоговейно я окачи отново на гърдите си.
— Значи лорд Уинтър е убит? — попита д’Артанян и впери очи в трупа.
— Да — отвърна Атос, — и то от племенника си.
— И така, той е първият от нас, който си отива — промърмори д’Артанян. — Мир на праха му! Той беше храбър
човек.
— Чарлз Стюърт — каза тогава полковникът на английския полк, като се приближи до краля, който си беше възвърнал всички знаци на кралското достойнство, — предавате ли ни се в плен?
— Полковник Томлисън — отговори Чарлз, — кралят не се предава; човекът отстъпва пред силата и нищо повече.
— Вашата шпага. Кралят извади шпагата и я счупи на коляното си.
——
1 Страфорд — един от министрите и любимците на Чарлз I, който събудил у народа такава омраза, че Чарлз I бил принуден да се съгласи на екзекутирането му. — Б. пр.
В тая минута долетя кон без конник, целият в пяна, със святкащи очи и разширени ноздри; той позна господаря си, спря се до него и зацвили от радост: това беше Артъс.
Кралят се усмихна, погали го с ръка и скочи леко на седлото.
— Хайде, господа — каза той, — водете ме, където искате.
След това се обърна живо и прибави:
— Чакайте, стори ми се, че Уинтър се мръдна; ако е още жив, заради всичко свято, не изоставяйте тоя благороден човек.
— О, бъдете спокоен, крал Чарлз! — рече Мордаунт. — Куршумът прониза сърцето му.
— Нито дума, нито движение, нито поглед към мене или към Портос — прошепна д’Артанян на Атос и Арамис. — Миледи не е умряла: душата й живее в тялото на тоя демон!
Отрядът тръгна към града, като водеше със себе си царствената си плячка; но на половината от пътя един адютант на генерал Кромуел донесе заповед на полковник Томлисън да заведе краля в ХолдънбиКясл.
В същото време по всички посоки полетяха куриери, за да известят на Англия и на цяла Европа, че крал Чарлз Стюарт е пленник на генерал Оливър Кромуел.
XXIX. ОЛИВЪР КРОМУЕЛ
— Ще дойдете ли у генерала? — се обърна Мордаунт към д’Артанян и Портос. — Вие знаете, че той ви повика при себе си след сражението.
— Най-напред ние ще заведем пленниците си на сигурно място — каза д’Артанян. — Знаете ли, господине, че всеки от тия благородници струва по хиляда и петстотин пистола?
— О, бъдете спокоен — рече Мордаунт, като напразно се опитваше да потисне жестокостта на погледа си. — Моите кавалеристи ще ги пазят, и ще ги пазят добре; отговарям за тях.
— Аз лично ще ги пазя още по-добре — възрази д’Артанян. — Впрочем какво е нужно за това? Една хубава стая с часови или просто честната им дума, че няма да бягат. Аз ще се погрижа ей сега за това, а после ще имаме честта да се представим пред генерала и да чуем какво ще заповяда да предадем на негово високопреосвещенство.
— Значи вие смятате да заминете скоро? — попита Мордаунт.
— Нашата мисия се свърши и в Англия ни задържа само добрата воля на великия човек, при когото бяхме изпратени.
Младият човек захапа устни, наведе се към сержанта и
му каза на ухото:
— Последвайте тия хора и не ги губете от очи; а когато узнаете де са отседнали, върнете се при градската врата и ме чакайте там.
Сержантът направи знак, че заповедта ще бъде изпълнена.
Тогава вместо да следва тълпата пленници, която водеха в града, Мордаунт тръгна към хълма, откъдето Кромуел беше гледал сражението и където сега му бяха опънали палатка.
Кромуел бе забранил да пускат при него когото и да било: но часовоят, който знаеше, че Мордаунт е едно от най-доверените лица на генерала, помисли, че забраната не се отнася за тоя млад човек.