Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Зое не беше питала ншцо за баща си.
Ортанс се обади на журналистката от списание „Гала“ и си уреди триседмичен стаж като организатор на продукция. Тръгваше за работа всяка сутрин, ругаеше градския транспорт, че бил много бавен, непрекъснато повтаряше: „Кога ще се преместим най-сетне в Париж, вече и Шърли я няма, какво чакаме още?“ Жозефин все по-често мислеше за това. Тръгна да обикаля разни апартаменти в близост до Ньойи, за да може Зое да запази приятелите си. Ортанс беше заявила, че е съгласна за Ньойи. „Има дървета, метро и автобуси, елегантни и възпитани хора, няма да живея с чувството, че съм в резерват, а и при всяко положение след матурата веднага се махам, ще си уредя живота далече оттук.“
Повече не отвори дума за баща си. Всеки път, когато Жозефин я питаше: „Как си, миличка, добре ли си? Искаш ли да си говорим?“, тя свиваше нервно рамене и се тросваше: „Мисля, че си казахме, каквото имаше да си казваме.“ Помоли да качат от мазето телевизора, след като вече си беше взела изпитите. Искаше да гледа модните предавания по кабелните канали. По нейна молба Жозефин се бе абонирала за кабелна телевизия и се радваше, че дъщеря й се занимава с нещо.
Беше средата на юни. Една неделя, докато чакаше Ортанс да се прибере, Жозефин пусна телевизора, за да гледа предаване, за което й бе казала дъщеря й. „Гледай трети канал довечера, може да ме видиш... Да не изпуснеш часа, защото ще е кратко.“
Беше към единайсет и половина и Жозефин надаваше ухо при всеки шум по стълбите. Даде на Ортанс пари за такси, но се безпокоеше, притесняваше я мисълта, че е сама по улиците нощно време. Сама в таксито, сама в предградието, по стълбите. Друго беше, когато бяха двамата с Гари. „Дори само заради това ще е добре да се преместим - казваше си тя. - В Ньойи е спокойно, много спокойно. П6 няма да се притеснявам, когато излиза вечер...“
Гледаше разсеяно екрана, натискаше дистанционното, прескачаше от канал на канал, връщаше се за миг отново на трети, да не пропусне Ортанс. Лука й бе предложил: „Мога да дойда да ви правя компания, ако желаете, ще се държа прилично!“ Но тя не искаше дъщеря й да я вижда с любовника. Все още не желаеше да смесва двете страни от живота си. Живота с Лука и живота с дъщерите.
Смени отново канала и сякаш зърна Ортанс. Сепна се. Ортанс беше, наистина, нямаше грешка. Интервюто току-що бе започнало. Дъщеря й изглеждаше бляскаво. Красива, естествена. Гримирана, с прическа, имаше вид на по-възрастна, по-зряла. Жозефин възкликна от възхищение. Приличаше на Ава Гарднър. Водещият я представи, каза на колко е години, обясни, че току-що си е взела матурата...
- Добре ли мина?
- Така мисля. Да - каза Ортанс с блеснал поглед.
- А какво мислите да учите по-нататък?
„Сега ще каже как иска да се занимава с мода - помисли си Жозефин, - как заминава да учи в Англия, как й е важно някой стилист да прояви интерес към таланта й. Тожова е по-смела от мен. Тожова е точна, устремена. Знае какво иска и атакува право в целта.“ Заслуша се в думите на дъщеря си, която говореше за желанието си да проникне в непристъпния свят на модата. Подчерта, че през октомври заминава за Лондон, но ако някой парижки стилист имал желание да я вземе на стаж през юли, август и септември, щяла да бъде най-щастливият човек.
- Но сте тук не само за това - прекъсна я водещият.
Беше същият, който отряза косата на Ирис. Внезапно Жозефин изпита ужасно подозрение.
- Не. Тук съм, за да направя разкритие за една книга - заяви Ортанс с ясен глас. - Книга, която неотдавна пожъна огромен успех, „Смирената кралица“...
- И тази книга според вас не е написана от Ирис Дюпен, която се представя за неин автор, а от вашата майка...
- Точно така. Доказах ви го, дадох ви възможност да видите на лаптопа на майка ми запазени всички последователни версии на книгата...
„Значи затова не го намерих сутринта! Къде ли не прерових. Накрая реших, че трябва да съм го забравила при Лука...“
- Длъжен съм да добавя - продължи водещият, - че преди предаването поканихме тук длъжностно лице, което потвърди, че компютърът действително съдържа всички версии на ръкописа и че той принадлежи на вашата майка, госпожа Жозефин Кортес, сътрудник в Националния център за научни изследвания...
- Специалист по история на дванайсети век, а точно за това време става дума във въпросната книга...
- Следователно книгата не е написана от вашата леля, защото се налага да напомним, че Ирис Дюпен е ваша леля, а от майка ви?