Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Защото е истина, нали? Истина е...
Тя вирна брадичка, погледна майка си упорито и враждебно, предизвикателно и гневно.
- Мъртъв е и теб те е страх да ми го кажеш. Мъртъв е, а ти се тресеш от шубе. Защо е нужно да ни лъжеш? Все ще научим някой ден! Аз предпочитам да разбера сега, днес... Ненавиждам лъжите, тайните, преструвките!
- Да, мъртъв е, Ортанс. Изял го е крокодил.
- Мъртъв е - повтори Ортанс. - Мъртъв е...
Повтори многократно тези думи, но очите й останаха сухи. Жозефин отново се опита да се приближи до нея, да обгърне раменете й. Ортанс грубо я отблъсна и тя падна на леглото.
- Не ме докосвай! - изкрещя момичето. - Не ме докосвай!
- Но какво съм ти сторила, Ортанс? Какво съм ти сторила, че се държиш така с мен?
- Не мога да те понасям, мамо. Подлудяваш ме! Намирам, намирам, че си...
Ортанс замълча. Въздъхна, озлобена и отчаяна, сякаш изпитваше такъв ужас от майка си, че не можеше да го изрази с думи. Жозефин приведе рамене в очакване. Разбираше мъката на дъщеря си, разбираше гнева й, но не можеше да разбере защо тази мъка и този гняв се обръщат срещу нея. Ортанс се тръшна на леглото до нея, достатъчно далече, за да не може Жозефин да я докосне.
- Когато татко остана без работа... когато се мотаеше в къщи... ти надяваше физиономия на самарянка, придаваше си добродушен вид, за да ни накараш да мислим, че всичко е наред, че татко „е в процес на търсене на работа“, че няма нищо обезпокоително, че животът ще продължи като преди. Ти се опитваше да ни накараш да повярваме в това, опитваше се да го накараш и него да повярва.
- А ти какво искаше да направя? Да му посоча вратата ли?
- Трябваше да го стреснеш, да го накараш да погледне действителността в очите, а не да го подкрепяш в илюзиите, в които живееше! Обаче не, ти постоянно го приспиваше, дрън-дрън... говореше разни глупости! Опитваше се да уредиш нещата с лъжи.
- На мен ли се сърдиш, Ортанс?
- Да, на теб. На теб с твоето любезно и мило държане, абсолютно неуместно и погрешно! На тъпото ти великодушие, на малоум-ната ти добротата! Сърдя ти се, мамо, просто идея си нямаш кожо съм ти бясна! Животът е труден, тожова труден, а ти се преструваш, че е точно обратното, опитваш се да накараш всички да се обичат, да споделят едни с други, да се вслушват едни в други. Всичко това са тъпотии! Хората се изяждат взаимно, не се обичат! Или да, добре, обичат те, но ако им дадеш нещо за ядене! Нищо не разбираш. Стоиш си вкъщи като някаква глупачка, плачеш на балкона, говориш на звездите. Мислиш ли, че не съм те чувала как говориш на звездите? Идеше ми да те метна през бажона. Сигурно адски са се кефили звездите, като те слушат какви ги дърдориш. С мизерното пуловерче, запасана с престижа, с жажата коса на клечки. Хленчеше, молеше ги за помощ, вярваше, че красив ангел ще слезе от небето и ще реши всичките ти проблеми. Беше ми мъчно за теб, но и те ненавиждах! Отивах да си легна и си представях горда майка, непреклонна, безмилостна, смела и красива, красива, казвах си, това не е моята майка, тази жена на колене вън на бажона, тази жена, която се изчервява, плаче, трепери за всяка дреболия...
Жозефин се усмихна и нежно я погледна.
- Хайде, Ортанс, излей си душата...
- Намразих те, когато татко остана без работа. На-мра-зих те! Не се умори да успокояваш, да омаловажаваш, да прикриваш, дори започна да дебелееш, за да прикриваш още по-добре! С всеки изминал ден ставаше по-грозна, по-отпусната, по... никаква, а той се опитваше да се измъкне, да продължи, обличаше хубавите си дрехи, гледаше да е безупречен, полагаше усилия, докато ти, ти го заразяваше с гадната си мекота, парализираше го с лепкавите си пипала...
- Не е лесно да живееш с мъж, който не работи, който по цял ден си е вкъщи...
- Но не трябваше да го закриляш като майка! Трябваше да го накараш да почувства, че все още има смелост! А ти го смачкваше с добротата си. Затова не е никак чудно, че отиде при Милен. С нея се е чувствал мъж. Намразих те, мамо, да знаеш кожо те намразих!
- Знам... Само се чудех защо.
- Ами високопарните ти проповеди за парите, за житейските ценности, направо ми се повръщаше от тях! Днес има само една ценност, мамо, отвори си очите и разбери веднъж завинаги, тази ценност са парите, ако ги имаш, си някой, ако ги нямаш, тогава... Прав ти път! Но ти нищо не си разбрала, абсолютно нищо! Когато татко се махна, ти почти не можеше да караш колата, само правеше вечер сметки, пресмяташе мизерните си пари... Филип ти помогна с преводите, Филип, който е пълен с мангизи, с връзки и познанства. Ако не беше той, къде щяхме да сме сега, а, кажи ми? Можеш ли да ми кажеш?
- Животът не е само пари, Ортанс, но ти си много млада.