Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Моят господар, херцогът на Саладор, който, както знаете, се пада братовчед на краля, заповяда да изпратя конен отряд в Крондор за специална задача. Без подробности за това колко дълго ще стои там и какво ще прави. Знаете ли нещо по този въпрос?
— Да, знам някои неща — кимна Ерик.
— Ще ми кажеш ли?
— Не мога.
— Не можеш или не искаш?
— И двете — отвърна Ерик. — Аз съм човек на принца и се подчинявам на заповедите му да не приказвам преди да ми е наредено.
— Добре, ако не възразяваш, бих искал да ги пратя в Крондор с теб приятеля ти.
— Като ескорт ли? — попита Ерик.
Манфред се усмихна и в изражението му се появи нещо, по което заприлича на Ерик.
— Донякъде може и така да се каже. Тъй като сте хора на принца, ще ги поставя под ваше командване. И ти — като изпълнителен войник, не съмнявам, ще ги заведеш при нашия благороден принц по най-бързия начин.
— Ако можех да ти кажа, Манфред, щях да го направя. — Ерик се наведе напред. — Никога няма да разбереш какво означава за мен това, че дойде да ме видиш в затвора. Беше много любезно от твоя страна — усетих разликата. Но когато разбереш защо принцът издава подобни заповеди ще проумееш защо сега не бих могъл да ти кажа нищо. Всичко е от изключителна важност.
— Чудесно — въздъхна Манфред. — Мисля, че никой от вас двамата няма да се размотава дълго в Рейвънсбърг, нали?
— Трябва да се върна в Крондор в края на месеца — каза Ерик. — Но Ру е свободен човек и може да реши да остане.
— Може да прави каквото си иска — усмихна се Манфред. — Но ако приятелят ти е разумен мъж, ще си тръгне бързо. — Той впери поглед в Ру. — Майка ми не ви е простила и дори да не искам да ви причиня зло, няма начин да ви защитя от хората й. Ако искаш да доживееш до старост, по-добре иди другаде, Ру. — Той отново се наведе към Ерик и каза сериозно: — С тази униформа си солидно защитен, Ерик. Дори и тук, в заспалия Даркмоор, знаем за Орела на Крондор. Ти си човек на човека на принца. Но Ру няма покровителство и много приятели. По-добре ще е за всички ни, ако го вземеш със себе си.
— Събирам стока и ще напусна града след ден-два с братовчед ми — каза Ру.
— Гледай да е така. — Манфред се изправи. — По-добре би било да не сте в града, когато майка ми разбере, че сте живи и отново сте близо до нея.
Погледна ги и допълни:
— И дори и в Крондор си пазете гърбовете.
— Какво ще стане с детето? — попита Ерик.
— Майка ми все още не подозира за съществуването му — отвърна Манфред — и ще се помъча тази вест да стигне до ушите й възможно най-късно.
Изглеждаше притеснен.
— Но тази история е малко по-различна от твоята, Ерик — продължи той. — Детето е на Стефан — нейния син, а не на влюбчивия й мъж. Това е собственият й внук. Но е копеле и тъй като предстои да се женя…
— Разбирам.
— Присъствието ти в Рейвънсбърг може да я настрои срещу детето, нали разбираш?
— Не съвсем — повдигна рамене Ерик. — Да ти кажа истината, Манфред, не се упражнявах много в мислене през последните две години. Имаше много работа за вършене. Но не е излишно да отделиш и минути за размисъл.
— Променил си се — поклати глава Манфред. — Последния път, когато се срещнахме, беше момък от малкия град… сега си станал корав мъж.
Ерик погледна замислено брат си и после каза:
— Мисля, че и двамата сме се променили.
— Казал съм, че съм на лов — каза Манфред и се надигна — и ще е добре да покажа на майка някакъв дивеч, когато довечера се върна в замъка. Свърши си работата и очаквай войниците да се появят пред хана, който считаш за свой дом.
— Надявам се някой ден да се срещнем при по-благоприятни обстоятелства — каза Ерик и последва барона навън.
Манфред се изсмя и приликата помежду им отново пролича.
— Съмнявам се. Нашите съдби и житейски пътища са много различни, братко. Докато си жив и аз нямам деца, майка ще се отнася към теб като към заплаха за наследствената си линия. Това е обяснимо.
— Тогава ожени се и си народи няколко — сухо каза Ру.
— Де да беше толкова просто — отвърна Манфред. — Служа на прищевките на краля и на целите на херцога на Саладор. Те ще ми покажат коя благородническа дъщеря според тях е подходяща за булка. — Той въздъхна. — Но честно казано, не ги притискам много да решават. Намирам женските компании за… трудни.