Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Минаха покрай ниска ограда, направена почти изцяло от счупени дъски, довлечени тук от Гастон, и домакинът отвори една паянтова врата. Влязоха в двора, където майсторът по всичко складираше повечето от нещата си. Ру спря за момент и поклати глава. Беше идвал тук безброй пъти и въпреки това бе поразен от огромната сбирка отпадъци на Гастон — метални парчетии, навес, пълен със стари дрехи, и грамаден дървен сандък, в който бяха нахвърляни вещи, известни само на стопанина; но Ру знаеше, че навсякъде цари безупречен ред. Ако Гастон имаше това, което търсиш, знаеше точно къде се намира и моментално можеше да го намери.
— Видях баща ти.
— Къде е? — попита Ру. Не че се интересуваше много.
— Отспива си след поредното пиене. Върна се от пътуване до Саладор. Шест или седем коли, не помня, но ги закарали в добър вид и получили бакшиш, така че натоварил каруцата и се върна в града. Снощи го удари малко на живот.
Гастон посочи с пръст през рамо куп парцали на завет между двете каруци. Ру се наведе и видя, че купът хърка. После видя, че една от двете каруци е на баща му. Беше му толкова позната, колкото собствения му сламеник вкъщи. И наистина, беше спал много пъти в нея. Когато баща му изпадаше в пиянски бяс, Ру често се криеше в каруцата и прекарваше там нощта вместо да рискува да го набият за нищо.
— Толкова ли беше пиян, че да не може да стигне вкъщи? — попита Ру, коленичи и дръпна горния парцал. Смрадта, която го лъхна, го накара да съжали. Не само че баща му не се бе къпал сума време, но тежкият му лъх направо го вцепени.
— Пфу! — Младежът се отдръпна.
Гастон потърка брадичката си и каза:
— Вярно, малко прекалихме. Том черпеше и не можех да го оставя да лежи насред улицата. Домъкнах го дотука — как да го влача, по дяволите, чак до вас?
— Така си е — поклати глава Ру. Вгледа се в баща си. Зачуди се колко се е смалил старецът — но знаеше, че ще изглежда достатъчно едър, ако се събуди преди да е изтрезнял.
Засмя се. Вече не беше дете и баща му не му бе посягал от години. Ру се зачуди дали ако баща му пак посегне да го бие, ще се свие като уплашено дете, или ще действа, без да се замисли, и ще счупи челюстта му за секунди?
Нямаше желание да пробва.
— Нека си спи. Сигурно не съм му липсвал, когато си отидох, така че се съмнявам, че ще се радва много, като ме види — каза той.
— Не говори така, Ру — каза Гастон. — Беше страшно разтревожен, когато чу, че ще те бесят. Смяташе, че е по-справедливо да те осъдят на трийсет години тежка работа, така казваше.
Ру поклати глава и смени темата:
— Това ли е каруцата?
— Ей оная — каза Гастон и посочи колата до тази на баща му. Беше фургон за доставки, макар че се нуждаеше от доста поправки и от много боя.
Ру бързо го огледа и се увери, че осите и колелата са здрави.
— Трябва да се сменят някои от закрепките на теглича, но това може да се оправи. Колко й искаш?
Започнаха да се пазарят и след минута се договориха. Колата беше малко по-скъпа, отколкото Ру смяташе да плати, но цената все пак беше умерена, а и колата беше точно такава, каквато търсеше. Той плати и каза:
— А коне?
— Мартин все още продава най-изгодно здрави коне — отвърна Гастон. — Татко ти си взе допълнителен чифт тези дни. Спечели ги на зарове миналия месец.
Ру го погледна с пресметлив поглед и каза:
— Благодаря ти. Добре е да се знае. — После хвърли поглед към похъркващия и допълни: — Ако се събуди преди да се върна, накарай го да остане тука. Трябва да говоря с него преди да напусна града.
— Къде ще ходиш сега? — попита Гастон.
— В Дома на фермерите и винарите. Трябва да купя няколко бъчонки вино.
Излезе от двора и пое към центъра на града, започнал да се събужда за сутрешните си дела. Занаятчиите вече бяха отворили дюкяните си, жените, тръгнали на пазар, за да сготвят обяда на семействата си, също бяха на крак. Ру кимна разсеяно за поздрав на няколко познати, но бе погълнат от мисли за следващия етап на плана си.
Стигна централния площад, където се издигаше Домът на фермерите и винарите, и долови чаткане на копита по калдъръма, издаващо приближаването на конници. По звука разбра, че се движат бързо. Миг по-късно отрядът се показа иззад ъгъла на същата сграда, към която се бе запътил Ру — петима конници, движещи се в лек галоп. Пешеходците се отдръпваха, докато ездачите, облечени в униформи с цветовете на барон фон Даркмоор, яздеха по улицата. Ру забеляза водача им — същия ефрейтор, когото бяха срещнали предния ден — и внезапно разбра къде отиват: в хана на Мило. Поколеба се за миг, но реши да не ходи там веднага. Трябваше да свърши започнатото, а освен това беше сигурен, че това е лична работа между Ерик и Манфред. Ако баронът искаше да говори с Ру Ейвъри, можеше да го намери, след като откриеше Ерик.