Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Царю, каква ще ти е ползата от това? Ако бе слушал баща си, това нямаше да ти се случи! Но всичко е било предопределено! Когато ти се роди, звездобройците предрекоха на баща ти, че синът му ще се сблъска с много препятствия! Значи не ни остава нищо друго, освен да чакаме, докато Аллах не ни измъкне от бедата!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Сейф ал-Мулук възкликнал:
— „Няма сила и воля освен у всевишния Аллах!“ Няма измъкване, няма бягство от присъдата на Аллах! — после въздъхнал и произнесъл следните стихове:
А лодката ги носела с вълните и ветровете ден и нощ, много дълго време, докато накрая храната им се свършила, те започнали да губят разсъдък гладни, жадни и разтревожени.
Тогава пред тях се появил друг остров, на който се издигала висока планина. Изкачили се и се намерили в гора с много дървета. Били гладни и започнали да ядат плодовете им. Не усетили кога измежду дърветата изпълзели същества с ужасни образи, всяко голямо по петдесет стъпки, а зъбите им стърчали от устата като слонски бивни. Те притичали към Сейф ал-Мулук и дружината му, грабнали ги, изправили ги пред царя си и му рекли:
— Уловихме тези птички в клоните на дърветата!
Царят бил гладен, грабнал двама мамелюци, заклал ги и ги изял…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато видял какво станало, Сейф ал-Мулук се изплашил за живота си, заплакал и казал следния куплет:
— Тези птички имат хубави гласове и песни! — рекъл царят. — Харесаха ми трелите им! Я ги поставете в клетки!
Затворили всички в клетки, които закачили над главата на царя. Така те били затворени, там ги хранели и поели, а те ту плачели, ту се смеели, ту си приказвали, ту мълчали. Така известно време царят се услаждал от гласовете им.
Този цар имал дъщеря, женена на друг остров. Чула тя, че баща й има птици с хубави гласове, и изпратила няколко души при него с молба да й подари някоя. Баща й изпратил четири кафеза — Сейф ал-Мулук с още трима мамелюци. Тя наредила да ги окачат на ченгел над главата й. Сейф ал-Мулук заоплаквал душата си, а с него оплаквали душите си и тримата мамелюци. Те плачели, а царската дъщеря си мислела, че пеят. Но един ден забелязала, че в клетките има хора, и наредила те да й носят вода и дърва. Хората в града продължавали да ги смятат за птици от царската градина и никой не смеел да им стори зло. А тя била убедена, че за тях спасение от този остров няма. Започнали те да се губят по ден, по два, въртели се из острова, събирали дърва по разните му краища и ги носели в кухнята й. Така продължило девет години.
Случило се веднъж Сейф ал-Мулук да седне с мамелюците си на морския бряг и те заговорили.
— Докога ще се мъчим, царю честити? — рекли мамелюците.
— Братя! — заговорил той. — Нека избягаме нанякъде, че да се избавим от тази мъка!
— А къде ще избягаме от този остров? Където и да отидем — те ще ни намерят!
— Аз измислих нещо! — рекъл той. — Да отсечем няколко от тези дълги дървета! От кората им ще усучем въжета, ще вържем стволовете един за друг, ще построим сал, ще го пуснем във водата, ще го натоварим с плодове, ще издяламе гребла, ще се качим на него и после — дано Аллах ни даде попътен вятър, който да ни отнесе към страната Индия!
Начаса започнали да секат дървета и да строят сал. Така работили цял месец. Всеки ден привечер събирали по малко дърва и носели в кухнята на царската дъщеря — през останалата част на деня работели над сала си, докато накрая го направили…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…