Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Отишъл везирът Саид и съобщил какво му е рекъл царят. Цар Асим чул това, извикал лечители и звездобройци и влязъл при сина си. Те го прегледали и му предписали лекове да пие. Но болестта продължила цели три месеца. Разгневил се цар Асим на лечителите и им креснал:
— Горко ви, кучета! Всички сте безсилни да излекувате сина ми! Ако не го изцерите веднага, всички ви ще избия начаса!
— Царю честити! — заговорил най-главният лечител. — Ние не жалим сили да излекуваме болката му! Но той носи болест, пред която сме безсилни! Твоят син е обикнал жена, до която няма път за стигане!
— Откъде знаете това? — възкликнал гневно царят.
— А ти запитай везира Саид!
Скочил цар Асим и викнал Саид:
— Кажи ми истината за болестта на брат си!
— Синът ти е влюбен в дъщерята на един от царете на джиновете! Той видя образа й върху кафтана в бохчата, която ти е подарил Сулейман!
Влязъл цар Асим при сина си и му рекъл:
— Какво се е случило, синко? Защо не си ми казал нищо?
— Неудобно ми беше, татко! — отговорил той. — Но сега, след като знаеш, кажи какво ще направиш, за да се излекувам!
— Какво да измисля? — запитал се царят. — Ако бе дъщеря на човешки същества, щях да намеря начин да стигнем до нея! Но тя е дъщеря на царя на джиновете! Хората там нищо не могат! Само цар Сулейман бен Дауд може! Но ти, синко, стани, иди на лов, весели се! Аз ще ти доведа сто моми, все царски дъщери! Нямаш нужда от дъщери на джинове, с които не можем да се бием, пък не са и от нашето племе!
— Не мога да я оставя. Друга не искам! — настоял синът.
— И какво ще правим тогава, синко?
— Събери тук всички търговци, които пътуват и странстват по света! Нека ги разпитаме за това-онова! Може Аллах да ни насочи към този град Бабел и към градината на Арам!
Наредил цар Асим да се съберат при него всички търговци от града, всички пришълци и морски капитани. Събрали се те и той ги запитал къде е град Бабел, къде са земите му и градината на Арам. Никой не знаел нищо.
— Царю честити, ако искаш да узнаеш това, трябва да се отиде към страната Китай. Там има големи градове и може някой в тях да знае къде е онова, което търсиш! — казал един търговец.
— Татко! — казал Сейф ал-Мулук. — Никой не е в състояние да я търси така, както бих го направил аз! Какво ще й е на страната, ако ми разрешиш да попътувам? Ако чуя вест за нея — ще постигна, което искам, а ако не науча нищо, пътуването ще ме поотпусне!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Асим му приготвил четирийсет кораба и двайсет хиляди мамелюци и му дал всичко за из път. Пътували, що пътували и стигнали до Китай.
Цар Сейф ал-Мулук слязъл на морския бряг и влязъл в града. Разпънали шатрите. Посрещнал го царят на Китай Магуфур шах и рекъл:
— Тук само нужда те е довела и тя те тревожи! Кажи какво искаш, и ще го изпълня?
— Царю! — отговорил Сейф ал-Мулук. — Видях лика на Бадиат ал-Джамал и искам да я взема за жена!
— И какво искаш от мене сега, Сейф ал-Мулук?
— Искам да събереш всички, които обичат да бродят по разни страни, за да ги разпитам за онази, която носи този лик, пък може някой да ми каже нещо за нея!
Наредил цар Магуфур да съберат всички странници и пътешественици — доста хора се насъбрали пред него. Сейф ал-Мулук ги разпитал за град Бабел и за градината на Арам, но никой не му отговорил. После един от морските капитани рекъл:
— Царю! Ако искаш да узнаеш нещо за този град и тази градина, трябва да отидеш към островната Индия!
Сейф ал-Мулук наредил да подготвят корабите, хората му се качили на тях и той се сбогувал с Магуфур шах. Четири месеца пътували по морето, добри ветрове ги носели. Но се случило така, че един ден духнал силен вятър, вълните ги заудряли от всички страни, разбунтувало се морето, блъснало корабите един в друг, те се изпотрошили, всички се издавили, само Сейф ал-Мулук с няколко мамелюци се спасил на една лодка. Постепенно вятърът утихнал и изгряло слънце. Отворил царят очи и видял само небе и вода и себе си с няколко души в малката лодка.
— Къде са корабите? — запитал той. — Къде е брат ми Саид?
— Царю честити! — отговорили мамелюците. — Всички потънаха и станаха храна на рибите!
Сейф ал-Мулук понечил сам да скочи в морето, но мамелюците го спрели: