Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Може би Фортюона наистина вярваше, че империята може сама да се противопостави на Сянката. В такъв случай грешеше.
- Вие _ще се_ биете редом с нас - заяви Егвийн. - Като си сключила договор с Ранд, си му дала клетва, предполагам.
- Тремалкинг е наш.
- О? А назначила ли си управител там? Някой от Морския народ, който признава властта ти?
Фортюона замълча.
- Имаш васалната вярност на повечето други земи, които завладяхте - каза Егвийн. - За добро или лошо, алтарците и амадицийците ви се подчиняват. Тарабонците също, както изглежда. Но Морският народ… Нямам никакви сведения някой от тях да ви подкрепя или да живее мирно под петата ти.
- Границите…
- Границите, които току-що спомена, както са на картите, показват Тремалкинг като земя на Морския народ. Тя не е ваша. Ако договорът ни запазва сегашните граници, би трябвало да имаш управител в Тремалкинг, който да те признава.
Беше слаб аргумент. Сеанчанците бяха завоеватели. Какво ги интересуваше дали имат някаква легитимност? Фортюона обаче като че ли се замисли над думите й. И се намръщи.
- Това е… добър довод - каза накрая. - Те не са ни приели. Глупави са, че отхвърлят мира, който предлагаме, но наистина не го приемат. Добре. Ще оставим Тремалкинг, но ще добавя условие към споразумението ни, както направи ти.
- И какво е условието ти?
- Ще оповестиш във вашата Кула и по всички земи - каза Фортюона. - Всяка марат-дамане, която пожелае да дойде в Ебу Дар и да бъде окаишена, както подобава, ще има правото да го направи.
- Смяташ, че някои ще _искат_ да бъдат окаишени? - Тази жена беше луда.
- Разбира се, че ще искат - отвърна Фортюона. - В Сеанчан много рядко някоя, която може да прелива, бива пропусната в издирванията ни. Когато разберат какво са, идват при нас и настояват да бъдат окаишени, както е редно. Няма да ги принуждаваш да стоят далече от нас. Ще им разрешиш да идват.
- Гарантирам ти, никоя няма да дойде.
- Тогава не би трябвало да имаш проблем с прокламацията - каза Фортюона. - Ще пратим емисари, които да образоват хората ви за предимствата на дамане - учителите ни ще идват мирно, защото ще спазваме договора. Вярвам, че ще се изненадаш. Някои ще разберат кое е правилното.
- Както желаеш - отвърна Егвийн с насмешка. - Стига да не нарушават законите, подозирам, че повечето ще допуснат вашите… емисари. Не мога да говоря от името на всички владетели.
- А земите под твоя власт? Тар Валон? Ще допуснеш ли там емисарите ни?
- Стига да не нарушават законите ни - повтори Егвийн. - Няма да им запушвам устата. Бих допуснала и Белите плащове, стига да говорят с мир и да не бунтуват хората. Но, _Светлина_! Не е възможно наистина да вярваш, че…
Замълча и се взря във Фортюона. Наистина го вярваше. Доколкото Егвийн можеше да прецени, вярваше го.
„Поне е искрена. Луда. Луда, но искрена.”
- А тези дамане, които сега държиш? - попита Егвийн. - Ще ги освободиш ли, ако го пожелаят?
- Никоя правилно обучена не би пожелала това.
- Трябва да е равнопоставено за двете страни - каза Егвийн. - А някое момиче, което откриете, че може да прелива? Ако не пожелае да бъде направена дамане, ще й разрешите ли да напусне земите ви и да дойде при нас?
- Би било все едно да пуснеш на воля побеснял гролм на градски площад.
- Каза, че хората ще разберат истината. Ако вашият начин на живот е добър, ако идеалите ви са правилни, то хората ще видят, че са. Ако не, не би трябвало да ги принуждавате. Разреши на всеки, които пожелае да е свободен, да си замине свободно и аз ще разреша на хората ти да говорят в Тар Валон. Светлина! Ще им дам стаи и безплатна храна и ще се погрижа това да се направи във всеки град!
Фортюона я погледна.
- Много от нашите сул-дам дойдоха на тази война с очакването да пленят нови дамане сред тези, които служат на Сянката. Тези шараи може би. Ще настояваш ли да пускаме на свобода тях или сестрите на Сянката? Да унищожават, да убиват?
- Да бъдат съдени и екзекутирани, под Светлината.
- Защо да не бъдат използвани? Защо да хабим живота им?
- Това, което правите, е отвратително! - каза Егвийн, изгубила търпение. - Дори Черната Аджа не го заслужава.
- Не бива толкова нехайно да се пренебрегват ресурси.
- Нима? Съзнаваш ли, че всяка една от вашите сул-дам, вашите скъпи учителки, е марат-дамане?
Фортюона се сопна:
- Не разпространявай такива лъжи!
- О? Искаш ли да го проверим, Фортюона? Каза, че ти самата си обучавала. Ти си сул-дам, предполагам? Сложи си ай-дам на шията. _Предизвиквам_ те. Ако греша, нищо няма да ти причини. Ако съм права, ще бъдеш подчинена на силата му и ще се докаже, че си марат-дамане.