Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Вие проповядвате култ към пустотата и безсилието, чийто идол и символ е съществото, подчинено по рождение, такъв е идеалът ви за човек и критерият ви за ценност, и по негов образ и подобие се стремите да прекроите душата си. „Човешко е“ — крещите в защита на всяка низост, стигайки до такава степен на самоунижение, че се стараете да направите понятието човешко същество синоним на хилав глупак, неудачник, лъжец, непрокопсаник, мерзавец, измамник и да изгоните от човешкия род героя, мислителя, труженика, изобретателя, силния, целенасочения, чистосърдечния — сякаш „да се чувства“ е човешко, но да се мисли не е, сякаш покварата е присъща на човека, но добродетелите не са, сякаш смъртта е предпоставена за човека, но животът не е.
За да ни лишите от чест, което да ви позволи впоследствие да ни лишите от нашето богатство, вие винаги сте гледали на нас като на роби, незаслужаващи морално признание. Вие възхвалявате всяко рисково начинание с претенции, че не цели печалба и облаги, а осъждате хората, чиято печалба и доходи правят въпросното начинание възможно. Вие разглеждате като проект „в интерес на обществото“ всяко начинание, обслужващо интересите на тези, които не плащат, но да се предоставят каквито и да било услуги на онези, които поемат разходите, не е в интерес на обществото. „Обществена полза“ носи всичко, раздавано като подаяние; ангажирането в търговски взаимоотношения обаче вреди на обществото. „Обществено благосъстояние“ е благосъстоянието на тези, които не са го заработили; на тези, който го създават, не се полага благосъстояние. Обществото за вас е всеки, неуспял да достигне някаква добродетел или ценност, а всеки, който я е достигнал, всеки, който осигурява необходимите за оцеляването ви блага, престава да бъде считан за част от обществото и за част от човешкия род.
Какво помрачение на разума ви позволи да се надявате, че можете да се справите с тази противна каша от противоречия и да я превърнете в план на идеалното общество, щом Не-то на вашите жертви беше достатъчно, за да рухне цялата ви постройка? Какво позволява на просяка нагло да размахва болките си в лицето на успелите хора и със заплашителен тон да моли за помощ? И когато го прави, вие надавате вой, че разчитате на нашето състрадание, но тайно се уповавате на моралния кодекс, който ви е научил да разчитате на нашето чувство за вина. Очаквате от нас да изпитваме виновност заради добродетелите си в присъствието на вашите пороци, рани и провали; виновност заради житейските ни успехи, заради това, че умеем да се радваме на живота, който вие проклинате, но умолявате да ви помогнем да живеете.
Искате ли да знаете кой е Джон Голт? Аз съм първият човек, отказал да гледа на способностите си като на вина. Аз съм първият човек, който няма да се самонаказва и да се разкайва за своите достойнства — аз пръв няма да позволя те да бъдат използвани като средство за собственото ми унищожение. Аз пръв няма да приема венеца на мъченичество от ръцете на хората, искащи моята гибел в замяна на привилегията да се грижа за техния живот. Аз пръв им казах, че не се нуждая от тях и докато не се научат да общуват с мен като търговци — заменяйки ценност за ценност, — ще им се наложи да живеят без мен, така както аз ще живея без тях; така ще им покажа кой има потребности и кой има способности, а ако човешкото оцеляване е критерият, ще разберат изпълнението на чии условия отваря пътя към оцеляването.
Планирано и умишлено направих това, което в цялата история е вършено скрито и неосъзнато. Винаги е имало интелигентни хора, които са обявявали стачка като израз на протест и отчаяние, без обаче да осъзнават смисъла на своето действие. Човекът, който се оттегля от обществения живот, за да размишлява, но без да споделя мислите си; човекът, предпочел да прекара дните си в скромната неизвестност на наемен работник на физическия труд, който пази за себе си пламъка на своите мисли, без да им предава определена форма, изражение или въплъщение, за да ги скрие от света, който презира; човекът, обзет от отвращение, човекът, който се отказва, преди да е започнал, човекът, който не се захваща с нищо, за да не се окаже победен, човекът, който използва само нищожна част от способностите си, обезкуражен от несбъднатия си копнеж да намери своя идеал — всички те стачкуват, стачкуват срещу неразума, срещу вашия свят и вашите ценности. Но не осъзнавайки собствените си ценности, различни от вашите, те се отказват от търсенето на знание и се потапят в мрака на безнадеждно възмущение; тяхното възмущение е справедливо, но без да се знае какво е справедливост, и страстно, без да се знае какво е желание; те ви отстъпват силата на истинността и се отказват от всичко, към което ги подтиква разумът; и в края на краищата загиват в горчиво разочарование подобно на бунтовници, които така и не научават целта на своя бунт, като любовници, непознали любовта.