Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Край всички тези зрители, оглавявана от двамата братя, малката процесия премина бавно към портата. Мистър Дорит, вдаден на сериозната си загриженост как ли ще преживяват сега без него бедните същества, беше просто величествен и нажален, но не и вглъбен. Той погалваше главичките на децата подобно сър Роджър де Ковърли29 на път за църквата, той се обаждаше на хората от задните редици на малко име, той се държеше снизходително с всички присъствуващи и за тяхна утеха като че ли вървеше опасан от следните думи, изписани със златни букви: „Утешете се, деца мои! Опитайте се да го понесете!“
Най-сетне три последователни радостни вика обявиха, че е излязъл из портата и че сега вече Маршалси е осиротял. Преди още виковете да заглъхнат в ехото на тъмничните стени, семейството се беше настанило в каретата и прислужникът вече се готвеше да вдигне стълбичката.
И тогава, но не преди това, мис Фани викна:
— Боже мой! Къде е Еми?!
Баща й бе помислил, че тя е със сестра си. Сестра й бе помислила, че била „кой знае къде“. Всички те се бяха надявали, че ще я намерят, както винаги я бяха намирали, кротко застанала на мястото, където беше нужна в необходимия момент. Това нейно изчезване бе може би първото действие в живота на всички тях, което бяха извършили без нейната помощ.
Премина около минута, докато разберат, че нея наистина я няма, и тогава мис Фани, която от своето място в каретата виждаше дългия тесен коридор, отвеждащ към портиерката, викна възмутено:
— Да ти кажа право, папа, това е позорно.
— Кое е позорно, Фани?
— Повтарям — продължи тя, — че това наистина е срамно. Толкова е срамно, че да накара човек, дори в час като този, да му се прииска да е умрял! Ето го на̀ сега това дете Еми с нейната грозна, опърпана рокля, за която тя прояви такъв инат, папа, за която аз сто пъти я помолих и заклинах да я смени и за която тя сто пъти отказа и обеща да я сменяла днес, защото била искала да си я носи дотогава, докато останела тук с тебе — а това пък бяха чисти романтични глупости от най-просташки характер — и ето сега, гледай това дете Еми как ни позори, до последния момент и в последния момент, и се оставя да я носят пак в тая същата рокля. И то от мистър Кленъм!
Провинението бе доказано в мига, в който тя отправяше обвинението. Кленъм се появи край вратата на каретата, понесъл в ръцете си малкото безчувствено телце.
— Забравили я бяхте — каза той, а в гласа му се четеше жалост и нотки на обвинение, — аз изтичах горе до нейната стая (мистър Чивъри ми посочи къде е) и видях, че вратата е отворена и че е припаднало на пода бедното дете. Качило се е горе, изглежда, за да смени роклята си, и е паднало, отмаляло. Може и да е било от радостните викове, а може да е станало и преди. Погрижете се за тази бедна малка ръчица, мис Дорит. Не я оставяйте да се отпусне.
29
Сър Роджър де Ковърли — добродетелен селски дворянин, герой от списанието на Д. Адисон „Зрител“. — Б.пр.