Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Локи се вгледа в Роданов — това беше Лукарно, от…
— „Сватбата на убиеца“ — обади се Делмастро.
— Да, лесно беше — ухили се Роданов. — Нищо по-завързано не ми дойде наум.
— Ама че странна театрална жилка имате вие, грабителите от Пиринчено море — отбеляза Джийн. — Знаех, че Езри има вкус…
— Цитирам Лукарно само заради нея — рече Роданов. — Самият аз го мразя това копеле. Блудкави сантименти, очевидно самодоволство и куп шегички за ебане, та всички изтупани кретени от Теринския трон да могат да се чувстват палави пред хора. А междувременно Вързомаговете и предците ми са хвърляли зарове да определят кой пръв да изпепели империята.
— Ние с Жером и двамата сме много привързани към Лукарно — отбеляза Делмастро.
— Това е, защото не познавате нищо по-добро — възрази Роданов. — Защото пиесите на поетите от ранната епоха на Трона бунаците ги държат заключени в мазета, а дребните издрайфания на Лукарно са възхвалявани от всеки, който има достатъчно монети да ги хаби за писания и подвързии. Пиесите му не са запазени, те са скалъпени впоследствие. Меркалор Ментецо…
— Ментецо става — прекъсна го Джийн. — Стихът му е хубав, но използва хора като патерица и винаги набърква и боговете накрая, за да решат проблемите на всички…
— Ментецо и съвременниците му са изградили драматургията на Теринския трон по Еспадрийски модел — поясни Роданов, — като са подкрепили тъпи храмови ритуали с приложими към тях политически теми. Ограниченията на тяхната структура трябва да бъдат простени — в сравнение с тях Лукарно е разполагал с цялото им творчество, върху което да гради, и е добавил към сместа единствено натруфена мелодрама…
— Каквото и да е добавил, то е достатъчно четиристотин години след опустошаването на Терим Пел Лукарно да е единственият драматург под официалния патронаж на Талатри, чиито произведения са запазени изцяло и преиздавани редовно…
— Угаждането на вкусовете на еснафите не е равносилно на обоснован философски анализ на разглежданите творби! Луцестра от Никора пише в писмата си до…
— Ще ме прощавате всички — прекъсна го Големия Конар, — но не е учтиво да спорите, когато никой от останалите хабер си няма за какво се джавкате!
— Трябва да призная, че Конар е прав — подкрепи го Дракаша. — Не знам дали вие двамата се гласите да извадите саби, или да основете тайнствен култ.
— Ти кой си, по дяволите? — впери очи Роданов в Джийн.
— От години няма с кого да обсъдя това.
— Имах необичайно детство — поясни Джийн. — А ти?
— Ъъ… На младини ме мъчеше суетата, че Теринският колегиум имаше нужда от майстор на книжовността и реториката на име Роданов.
— И какво се случи?
— Ами, виж, имаше един професор по реторика, който бе изобретил съвсем простичък начин да обърне Залата за прилежание и размисли в дюкян за залагания. Гладиаторски борби, състезания с лодки в колегиума, такива работи. Използваше студентите си като вестоносци и тъй като с парите може да се купи бира, това го превърна в наш личен герой. Разбира се, когато се наложи той да избяга от града, ние, останалите, отнесохме камшиците и веригите, и затова аз се цаних да върша черната работа на един търговски галеон…
— Кога се е случило това? — прекъсна го Локи.
— Ами, когато боговете бяха млади. Преди двайсет и пет години ще да е било.
— Този професор по реторика… Барсави ли му беше името? Венкарло Барсави?
— Как, по дяволите, е възможно да го знаеш?
— Може… пътищата ни да са се пресичали на няколко пъти — ухили се Локи. — Докато пътувах из Изтока. В близост до Камор.
— Чувал съм разни слухове — рече Роданов. — Чувал съм името му веднъж-дваж, но сам така и не стигнах до Камор. Барсави… нима? Още ли е там?
— Не — отвърна Джийн. — Не, почина преди две години. Така чух.
— Жалко — въздъхна Роданов. — Твърде жалко. Е… Бих казал, че твърде дълго ви задържах с моите приказки за хора, умрели преди векове. Не ме вземай много насериозно, Валора. Беше удоволствие да се запознаем. Както и с теб, Равел.
— Радвам се, че се видяхме, Джафрим. — Замира стана от стола си едновременно с него. — Значи до утре?
— Очаквам добър спектакъл — отвърна той. — Приятна вечер на всички.
— Един от твоите колеги капитани — рече Джийн, щом Роданов слезе по стълбите. — Много интересно. Но защо тогава той не поиска масата ни?