Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Остра болка се разля из костите му, а кракът ѝ остана здраво прикован към пода. Магията му понечи да изригне, ала вне запен тъмен вятър вкопчи извити нокти в нея. И го стисна за душаващо.
Елфическата кралица му се усмихна.
- Не си особено вещ шпионин, кралю на Адарлан.
71
Магията на Дориан се бореше, ревеше яростно в тъмната хватка на мрежата ѝ. Ако смогнеше да се превърне в уивърн и да откъсне главата ѝ със зъби...
Ала Майев се усмихна отегчено и вдигна крак от клетата му опашка. После пусна и магията му.
Той потрепери от мрачната, гнила мощ, която погали с резливи нокти неговата сила, докосна лъскавото ѝ, сурово ядро и изчезна.
Едва се удържа да не повърне, да не допре ръка до светлата ивица около врата си, колкото да се увери, че нашийникът не се е завърнал.
Усмивката остана върху червените устни на Майев, докато магията му трептеше от досега със силата ѝ. Силата да прониква в съзнания, да разкъсва на парчета ума. Тя беше друг вид враг. За нея му бе потребен съвсем друг подход. Подход на безразсъден глупак. На придворен.
Ето защо първо се преобрази; козината му се превърна в кожа, лапите - в ръце. Когато се изправи като мъж пред кралицата на елфите, усмивката ѝ се разшири.
- Какъв красавец само!
Дориан ѝ се поклони. Не посмя да докосне Дамарис, лежащ в ножницата си.
- Как разбрахте?
- Не ти ли хрумна, че те зърнах в спомените на Елин, усетих мириса и силата ти там? - Тя килна глава. - Ала шпионинът ми не спомена за интереса ти към хамелеонството.
Сирен. В тялото му пропълзя ужас.
Майев отиде навътре в стаята и седна на пейката пред леглото с маниер на кралица, възсядаща престола си.
- Според теб матроните как разбраха къде да ви открият?
- Сирен остана в лагера едва един ден - изтъкна той.
- Действително ли си мислиш, че в планината няма други паяци? Всички служат на нея и на мен. Тя само подшушна на правилните, и те ме намериха. Намериха и Железни зъби. - Майев поглади с длан полите на роклята си. - Още не знам дали Ераван е запознат с дарбите ти. Но преди да я убиеш, Сирен ме уведоми, че определено си... различен.
Дариан изобщо не съжаляваше, че я е убил.
- Това обаче е без значение. Сирен е мъртва, а ти си далеч от обятията на Манон Черноклюна.
Дориан хвана дръжката на Дамарис.
Майев погледна с усмивка древния меч.
- Явно кралицата на Терасен се е научила да споделя притежанията си. Цяла съкровищница е натрупала.
Дориан подскочи. Ако Майев знаеше за всички ценности, които Елин бе събрала...
- Да, знам - вметна кралицата, вперила бездънни черни очи в него. Дамарис се затопли в ръката му. - И знам, че паякът поне това не си е измислил. - Тя плъзна поглед по него. - Къде си ги скрил, Дориан Хавилиард?
Нещо мазно и остро се промуши по повърхността на съзнанието му. Напирайки да влезе...
Магията му изрева. Ледена стена се спусна през невидимите нокти. И ги отблъсна.
Майев се засмя, а Дориан примигна, изненадан да открие цялата стая обгърната в скреж.
- Драматичен, но доста ефективен метод.
Дориан ѝ се подсмихна:
- Да не си въобразяваш, че съм толкова глупав да те пусна в съзнанието си? - Без да отмества ръка от меча си, той пъхна другата в джоба си, за да не забележи Майев, че трепери. - И да ти кажа къде са скрити?
- Струваше си да пробвам - рече Майев.
- Защо не вдигнеш тревога? - попита я той.
Тя се облегна назад и пак го огледа.
- И двамата искаме едно и също нещо... което е у Ераван. Това не ни ли превръща в нещо като съюзници?
- Трябва да си полудяла, ако си представяш, че някога бих ти дал ключовете.
- Така ли? А ти какво ще правиш с тях, Дориан? Ще ги унищожиш ли?
- Ти какво би правила с тях? Ще покориш света?
Майев се изсмя.
- О, нищо толкова тривиално. Ще се погрижа Ераван и братята му никога да не се върнат на този свят.
Дамарис остана топъл в ръката му. Кралицата казваше истината. Поне отчасти.
- И така лесно признаваш, че смяташ да предадеш Ераван?
- Според теб защо съм дошла? - настоя Майев. - Народът ми ме прогони, а и предположих, че ти, рано или късно, ще се отбиеш в Морат.
Топлината на Дамарис не трепна, но Дориан каза:
- Нали не очакваш да повярвам, че идваш тук да търсиш съюзничество с мен? Не и след като чух да предлагаш на Ераван паяците си за принцесите му.
Дори не желаеше да знае на какво са способни валгските принцеси. Защо Ераван не ги бе използвал още.
- Малка жертва от моя страна, за да спечеля доверието му. - Дамарис беше все така топъл. - Двамата с теб не сме толкова различни. А аз вече нямам нищо за губене благодарение на приятелката ти.