Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Ние ще спим облечени — добави той, — но вие можете свободно да се съблечете, защото, тъй като няма да пътувате с нас, можете да си останете в леглото, докогато пожелаете.
— О! — каза Кристина. — Аз искам да се съблека, защото иначе не бих могла да заспя, но няма да ви оставя дълго да чакате. Нужен ми е само четвърт час да се приготвя.
Не казах нищо, но не можех да дойда на себе си от изумление. Кристина, прелестното момиче, създадено да съблазни дори един Ксенократ, щеше да спи голо до своя чичо, пастора, който наистина беше вече стар, много набожен и неспособен в никакъв случай да счете това положение за нередно. Можете да казвате каквото си щете, обаче пасторът все пак беше мъж, на младини той трябва да е бил също такъв като всеки друг, и би следвало да знае на каква опасност се излага! За моя насочен всецяло към плътското разум, това бе нещо нечувано. И все пак всичко бе невинно и то толкова невинно, че той не само не го прикри, но и сам дори не помисли за възможността това да се стори някому непочтено. Аз виждах всичко това, но не бях привикнал на подобно нещо и съвсем не можех да го проумея. По-късно, в по-напреднала възраст, и с по-голяма опитност, бях свидетел на същия този обичай в много страни у честни хора, за чиито добри нрави не се и съмнявах. Само че, повтарям, това може да става само между честни хора, а аз съвсем не претендирам да принадлежа към тях.
На обяд не бяхме яли месо и моето изтънчено небце не остана много доволно от това. Слязох в кухнята и казах на гостилничарката да ми приготви най-хубавото, което може да се намери в Тревизо и преди всичко най-доброто вино.
— Ако цената не е от значение за вас, господине, оставете на мен. Ще бъдете напълно доволен и ще получите вино от Гата.
— Добре, само пригответе вечерята навреме.
Качих се отново горе и изненадах Кристина да милва бузите на своя стар седемдесет и пет годишен чичо. Добрият старик се засмя.
— Знаете ли защо ме гали така усърдно? — ме попита той. — Защото настоява да я оставя тук до завръщането ми. Каза ми, че тази сутрин, когато ви оставих насаме с нея, сте прекарали двата часа като брат и сестра и аз вярвам напълно, че това е така. Тя мисли, че оставайки, няма да ви досажда.
— Напротив, бъдете сигурен, че ще ми направи голямо удоволствие, тъй като я намирам за много мила. Че тя и аз ще имаме предвид нашия дълг, на това, мисля, можете напълно да разчитате.
— Не се и съмнявам. Оставям ви я до вдругиден. Ще ме видите отново тук навреме, за да уредя вашата работа.
Вследствие на тази така изненадваща и неочаквана за мен спогодба, кръвта ми се качи в главата и аз получих кръвотечение от носа, на което вече бях свикнал. Добрият пастор обаче се уплаши, защото се страхуваше кръвоизливът да не се усили.
Щом се поуспокои, той излезе по свои работи, като ни предупреди, че ще се върне не по-рано от вечерта. Отново бях сам с милата Кристина и побързах да й благодаря за доверието, което ми оказва.
— Уверявам ви — каза тя, — че имам голямо желание да ме опознаете напълно. Ще видите, че нямам недостатъци, които толкова са ви отвратили у познатите ви момичета във Венеция. Освен това обещавам ви да се науча да пиша веднага, щом се върна в Пр.
— С вашата откровеност вие сте напълно достойна за обожаване, но в Пр. трябва да пазите тайна и да не казвате никому, че сте се споразумели с мен. Ще се съобразите с това, което вашият чичо ви нареди, защото аз ще му пиша за всичко.
— Можете да разчитате на моето мълчание. Даже майка ми няма да узнае нищо, преди да сте ми разрешил да й го кажа.
Така прекарах деня, като си забранявах и най-малката волност. Усещах обаче, че се влюбвам все по-дълбоко в това прелестно момиче. Разказвах й малки галантни истории, които замъглявах по такъв начин, че да я заинтересувам, без да я изплаша, и видях, че макар да не разбира всичко, тя се правеше, че е наясно, за да не се покаже невежа.
Когато чичо й се завърна, аз започнах да кроя разни планове какво да направя, че да я омъжа. Реших да настаня и нея при добрата вдовица, която бе дала подслон на моята хубава графиня.
Седнахме на масата и вечерята ни се стори превъзходна. Трябваше да науча Кристина да яде стриди и трюфели, каквито тя виждаше за пръв път. Виното от Гата прилича на шампанско — развеселява, но не опива. За жалост то се запазва само от един гроздобер до друг. Легнахме си преди полунощ. Събудих се късно на следващата сутрин. Духовникът бе излязъл толкова тихо, че дори не го бях усетил.