Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— На демонстрацията. Спомням си, разбира се.
— Бяхме хлапета.
— Купуването на кола е техника, която прилагам на хубавите жени.
Тя се засмя.
— Има ли резултат?
— И една целувка не ми е донесло. Тя вдигна наздравица с шишето си.
— Е, продължавай с опитите.
Това му се стори насърчаващо и той продължи:
— Искаш ли хамбургер или нещо друго, щом стигнем до града, а може би да видим и някой филм? Е този миг тя можеше да каже: Не, благодаря, имам среща с приятеля си.
Даяна бързо изрече:
— Нямам нищо против. Ти, Джоан?
Джоан й отговори:
— Става.
Няма приятел — и среща! Уди опита да прикрие възторга си. — Можем да гледаме Невястата дойде — обади се той. — Чувам, че бил доста забавен.
— Кой играе? — попита Джоан.
— Джеймс Кагни и Бет Дейвис.
— Искам да го гледам.
— И аз — каза Даяна.
— Тогава е решено — завърши Уди.
Чък се обади:
— А ти, Чък? Ще ти хареса ли? О, разбира се, че ще ми хареса но все пак ти благодаря, бате. Не беше особено смешно, но Даяна се засмя насърчително. Скоро сред това Джоан заспа, облегнала глава на рамото на Уди. Тъмната й коса гъделичкаше врата му; той усещаше топлия й дъх върху кожата си, под яката на ризата. Изпитваше блаженство. Разделиха се на Юниън Стейшън, отидоха до домовете си да се преоблекат и се срещнаха в едни китайски ресторант в центъра на града.
Водеха разговор за Япония над чоу мейна и бирата.
— Тези типове трябва да бъдат спрени — заяви Чък.
— Те са фашисти.
— Може би — обади се Уди.
— Те са милитаристи и агресори, и се отнасят с китайците като расисти. Какво друго трябва да вършат, за да бъдат фашисти? — Мога да ти отговоря — включи се Джоан. — Разликата е в тяхната представа за бъдещето. Истинските фашисти искат да избият всичките си врагове, а после да създадат радикално нов тип общество. Японците вършат същото в защита на традиционните управляващи групи — военните и императора. По същата причина Испания не е наистина фашистка държава — Франко избива хора, за да укрепи католическата църква и старата аристокрация, а не за да създаде един нов свят. — Независимо кое е вярно, японците трябва да бъдат спрени — произнесе Даяна.
— Аз виждам нещата иначе — възрази Уди.
Джоан го подкани:
— Добре, Уди, как го виждаш?
Той знаеше, че интересът й към политиката е сериозен и че тя ще оцени един интелигентен отговор. — Япония е търговска страна без природни богатства — няма петрол или желязо, а само някакви гори. Могат да се издържат само от търговията. Например — внасят суров памук, произвеждат тъкани и ги продават в Индия и Филипините. Но по време на депресията двете големи търговски империи — Великобритания и САЩ — повишиха вносните мита, за да защитят собствените си индустрии. Това сложи край на търговията на японците с Британската империя, като тук включваме и с Индия, и с американската зона, като тук влизат и Филипините. Това ги засегна наистина сериозно.
Даяна попита:
— Това дава ли им право да завоюват света?
— Не, но ги кара да си мислят, че единственият път към икономическата сигурност е притежаването на собствена империя, както е с британците, или поне господството над едно полукълбо, както е със САЩ. В този случай никой не може да ликвидира търговските ти операции. Ето защо искат Далечният Изток да бъде техен заден двор.
Джоан се съгласи:
— А слабостта на нашата политика е, че всяко налагане на икономически санкции, което трябва да накаже японците за агресията им, подсилва идеята им, че трябва да са в състояние да задоволяват сами потребностите си. — Може би — съгласи се Чък. — Независимо от това трябва да бъдат спрени.
Уди сви рамене. Не можеше да отговори на това.
След вечерята отидоха на кино. Филмът беше чудесен. После Уди и Чък изпратиха момичетата до апартамента й. По пътя той хвана Джоан за ръката. Тя му се усмихна и стисна дланта му — той го прие като насърчение. Пред жилищната сграда той я прегърна. С Периферното си зрение забеляза как Чък прави същото е Даяна. Джоан целуна устните на Уди за кратко, почти невинно, после обобщи:
— Традиционната целувка за лека нощ.
— Нищо традиционно нямаше в нея последния път, когато те целунах — отговори той и се наведе, за да я целуне отново. Тя постави показалеца си на устните му и го отблъсна. Нима щеше да получи само тази нищо и никаква целувчица?