Зовът на барабана [bg]

— Ами да, май ме свива… нещо такова.

Джейми също седна и наметалото падна от раменете му.

— Няма страшно — рече утешително. — Имам отвара, която ще излекува всякакви стомашни болежки. Ти полежи спокойно, милорд; ей сега ще донеса вода.

Стана и се отдалечи, като внимаваше да не поглежда към момчето. Когато се върна с напълнено от потока котле, Уили си беше издухал носа и си бе избърсал лицето. Седеше със свити колене и опряна на тях глава.

Не се сдържа и го докосна по главата на минаване. По дяволите възпитанието. Тъмната коса беше мека, топла и леко влажна от пот.

— Стяга те в червата, а? — попита Джейми, коленичи и сложи котлето да заври.

— Аха. — Гласът му беше приглушен от одеялото върху коленете му.

— Скоро ще ти мине. — Бръкна в спорана си и зарови из дреболиите вътре, докато не извади малка платнена торбичка със сушени листа и цветя, които Клеър му беше дала. Не знаеше как бе разбрала, че ще му потрябват, но отдавна не поставяше под съмнение лечителските ѝ способности — дали за болежките на сърцето, или на тялото.

За миг изпита страстна благодарност към нея. Беше я видял как гледа момчето и предполагаше как се чувства. Знаеше за детето, разбира се, но да види доказателство от плът и кръв, че съпругът ѝ е лягал с друга жена, не беше нещо, което една съпруга би понесла добре. Нищо чудно, че все искаше да боде Джон с иглите, след като ѝ беше заврял момчето под носа.

— След малко ще заври — успокои той Уили и стри ароматната смес между дланите си в дървена купа, както бе виждал Клеър да прави.

Тя не го укори. Поне не за това, помисли си, когато внезапно си спомни как бе реагирала, когато разбра за Лери. Тогава беше обезумяла, а после научи и за Дженива Дънсейни… вероятно съжаляваше момчето, задето е останало без майка?

И тогава осъзнаването премина през него като меч. Майката на момчето беше мъртва. Не само истинската му майка, която бе умряла в деня на раждането му — но и жената, която той бе наричал „мамо“ през целия си живот. А сега и баща му — мъжа, когото наричаше баща, помисли си Джейми и несъзнателно изви уста — беше повален от болест, която бе убила друг човек пред очите на момчето само преди дни.

Не, не от страх плачеше детето в тъмното. Плачеше от мъка и Джейми Фрейзър, който бе изгубил майка си като дете, трябваше да се досети за това от самото начало.

Уили не от инат, дори не от лоялност отказваше да напусне Ридж. Отказваше от обич към Джон Грей и от страх, че ще го загуби. И пак тази обич го бе накарала да плаче нощем, защото отчаяно се тревожеше за баща си.

Странният плевел на ревността покълна в сърцето на Джейми и го ужили като коприва. Той го стъпка яростно; всъщност трябваше да се радва, че синът му има такава силна връзка с втория си баща. Ето, плевелът беше стъпкан. Но и стъпкан като че ли остави малка рана в сърцето му; усещаше я при всяко вдишване.

Водата започна да ври в котлето. Той изсипа внимателно билките и се вдигна сладък аромат. Валериан, беше му казала тя, и непета. Корен от страстоцвет, накиснат в мед и смелен на ситно. И сладкият аромат на лавандула.