Зовът на барабана [bg]

27.

Риболов на пъстърва в Америка

Пътуването започна необещаващо. Първо, валеше. Второ, той не искаше да оставя Клеър, особено в такива трудни обстоятелства. Трето, много се тревожеше за Джон; никак не му хареса видът му, когато го остави, беше почти в безсъзнание и свистеше като делфин. Лицето му беше обезобразено от червени обриви.

И четвърто, деветият граф Елсмиър току-що го беше ударил в челюстта. Той хвана здраво малкия негодник и го разтърси така силно, че зъбите му изтракаха.

— Слушай — каза и го пусна. Момчето залитна и седна в калта до кошарата, защото изгуби равновесие. Той се вгледа в него, водеха този спор на промеждутъци през последните двайсет и четири часа и вече му беше писнало. — Много добре знам какво казваш, но аз казвам, че ще дойдеш с мен. Обясних ти защо и това е.

Момчето се смръщи яростно. Не се плашеше лесно, но Джейми предполагаше, че графовете не са свикнали с такова отношение.

— Няма да тръгна! — повтори момчето. — Не можеш да ме принудиш! — Стана, стиснало зъби, и се обърна към хижата.

Джейми го хвана за яката и го дръпна обратно. Като видя, че момчето се кани да го ритне, той сви юмрук и го заби право в корема му. Очите на Уилям изскочиха и той се преви от болка.

— Не ритай — каза тихо Джейми. — Не е възпитано. А колкото до принудата — разбира се, че мога.

Лицето на графа стана ярко червено, устата му се отвори и затвори като на стресната златна рибка. Шапката му падна и дъждът залепи тъмните кичури за главата му.

— Много предано от твоя страна да искаш да останеш при втория си баща — каза Джейми, като избърса водата от лицето си, — но не можем да му помогнем и ти самият можеш да се заразиш, ако останеш. Така че тръгваш. — С ъгълчето на окото си видя движение, когато намаслената кожа на прозореца на хижата помръдна. Клеър без съмнение се чудеше защо още не са тръгнали.

Джейми хвана ръката на графа и го поведе към оседланите коне.

— Качвай се. — И със задоволство видя как момчето слага неохотно крак в стремето и се премята на седлото. Джейми му хвърли шапката, сложи си своята и също се качи. За всеки случай държеше и двете юзди, когато тръгнаха.

— Ти, сър — рече задъхано и вбесено момчето зад него, — си простак!

Разкъсваше се между раздразнението и порива да се разсмее, но успя да ги потисне. Хвърли поглед през рамо, видя, че Уилям също се е обърнал и се е килнал опасно на седлото.

— Недей — посъветва го и момчето рязко се изправи и се втренчи в него. — Не бих искал да връзвам краката ти за стремето, но ще го направя, сигурен бъди.

Момчето присви очи в ярки сини триъгълници, но явно разбра, че Джейми говори сериозно. Челюстта му оставаше стисната, но раменете се отпуснаха леко във временно поражение.