Зовът на барабана [bg]

— Да не го е прихванал от индианеца? — смръщи се Джейми към лорд Джон, на когото бяхме съблекли ризата и го сложихме да легне. Лицето му ту се зачервяваше, ту пребледняваше — симптоми, които преди това бяха приписала на емоционален стрес.

— Не, няма как. Инкубационният период е от една до две седмици. Къде сте били… — обърнах се към Уили, после свих рамене. Те бяха пътували; нямаше как да ми каже къде или кога Грей е срещнал вируса. Пътниците обикновено спяха по няколко в легло в хановете, а одеялата рядко се сменяха; лесно можеше да се събудиш заразен с всичко — от морбили до хепатит.

— Не казахте ли, че има епидемия от морбили в Крос Крийк? — Сложих ръка на челото на Грей. Умеех да преценявам температурата по допир и реших, че неговата е почти трийсет и девет и пет.

— Да — каза той дрезгаво и се закашля. — От това ли съм болен? Трябва да държите Уили настрани.

— Иън — изведи Уили, ако обичаш. — Изстисках кърпа, напоена в отвара от бъз, и избърсах лицето и врата на Грей. Още нямаше обрив по лицето, но когато отвори устата си, видях малките белезникави петна на Коплик по лигавицата.

— Да, болен сте от морбили — казах аз. — Откога се чувствате зле?

— Ами снощи, когато си легнах, усетих замайване — каза той и се изкашля отново. — Събудих се със силно главоболие през нощта, но си помислих, че е от така нареченото уиски на Джейми. — Усмихна му се леко. — После тази сутрин… — Кихна и аз бързо посегнах към чиста кърпичка.

— Да, точно така. Е, опитайте да си починете. Ще накисна малко върбова кора; това ще помогне за главоболието. — Станах и извих вежда към Джейми, който ме последва навън.

— Не можем да пускаме Уили до него — казах тихо, за да не ме чуят; Уили и Иън бяха до кошарата и хвърляха слама в яслата на конете. — Или Иън. Много е заразно.