Зовът на барабана [bg]

— Познаваме ги повече от година и сме им гостували — да, хората от Анна Оока са много по-любезни и гостоприемни от повечето хора, които съм срещал в Англия.

— Живял си в Англия? — Момчето го погледна изненадано и той се прокле за небрежността си, но за щастие Уили бе по-заинтригуван от индианците, отколкото от личната му история и не продължи да го разпитва за това.

Джейми се радваше, че момчето вече не се цупи и започна да проявява интерес към обкръжението си. Опитваше се да го окуражава, разказваше му истории за индианците и му сочеше следи от животни, и с радост наблюдаваше как момчето започва да се държи възпитано.

Той също имаше нужда да се разсейва с разговори. Умът му бе твърде зает с мисли, за да понесе добре тишината. Ако се случеше най-лошото — ако Джон умреше, — тогава какво щеше да стане с Уили? Без съмнение щеше да се върне в Англия при баба си и Джейми вече нямаше да чуе нищо за него.

Джон беше единственият, освен Клеър, който знаеше истината за бащинството на Уили, без никакво съмнение. Вероятно и бабата на Уили я подозираше, но тя никога, при никакви обстоятелства, нямаше да признае, че внукът ѝ е копеле на якобитски предател, а не законен наследник на граф.

Той каза мислено молитва към света Бриджит за изцелението на Джон Грей и се опита да прогони ужасната тревога от ума си. Въпреки притесненията си започваше да се наслаждава на пътуването. Дъждът бе отслабнал до ситен ръмеж и гората ухаеше на мокри, свежи листа и мъх.

— Виждаш ли онези следи по ствола на дървото? — Посочи с брадичка към голяма хикория, чиято кора висеше на парцали и разкриваше много дълги, успоредни бели разрези, някои на около шест стъпки от земята.

— Да. — Уили свали шапката си и я удари в бедрото си, за да изтърси водата, после се наведе напред да огледа по-добре. — Животно ли ги е направило?

— Мечка — каза Джейми. — Пресни са — виждаш ли, че смолата още не е изсъхнала.

— Наблизо ли е? — Уили се огледа, изглеждаше по-скоро любопитен, отколкото притеснен.

— Не е близо — рече Джейми, — иначе конете щяха да я усетят. Но все пак достатъчно близо, да. Оглеждай се; вероятно ще видим лайната ѝ или следите.

Не, ако Джон умреше, крехката му връзка с Уилям щеше да се прекъсне. Отдавна се беше примирил със ситуацията и бе приел необходимостта, без да се оплаква — но въпреки това щеше да се чувства ужасно, ако болестта му отнемеше най-близкия му приятел и единствената му връзка със сина му.

Спря да вали. Докато заобикаляха един склон и излязоха над долина, Уили възкликна изненадано и се изправи на седлото. На фона на тъмните дъждовни облаци се извиваше дъга, от склона на далечната планина до долината, в блестяща цветна арка.

— О, великолепна е! — каза Уили. Обърна се с широка усмивка към Джейми, забравил за спора им. — Някога виждал ли сте такава, сър?